Почитаме паметта на св. Апостол Филип и св. Григорий Палама

св. апостол Филип св. Григорий Палама

На 14 ноември (Коледни заговезни) Светата Православна Църква почита паметта на св. Апостол Филип, св. свещеномъченик Ипатий Чудотворец (IV век), св. благоверни цар Управда-Юстиниан († ок. 565) и св. Григорий Палама, архиепископ Солунски (1296-1359) (Празник).

Св. апостол Филип – от дванадесетте апостоли.

Св. апостол Филип със св. Теодор Тирон и св. Димитрий Солунски. Икона от 11 12 в. Днес в Московския Ермитаж

Св. апостол Филип със св. Теодор Тирон и св. Димитрий Солунски. Икона от 11-12 в. Днес в Московския Ермитаж

Проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса – възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей. Завършил в Иерапол, разпнат на кръст с глава надолу, повесен високо, хвърляли камъни по него.

Апостол Варнава разпнали на стените на разрушен от тях храм на една ехидна. Станало страшно земетресение. народът изплашен, се спуснал да проси молитвите на апостолите. Снели апостол Варнава още жив и той погребал тялото на апостол Филип.

Вартоломей отишъл в Армения, приел кръстна смърт, а Мариамна заминала за Ликаония, обърнала мнозина във вярата.

Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски,

Св. Григорий Палама. Гръцка икона от края на XVI в. в Манастира на св. Дионисий в Света Гора. Източник www.culture.gr

Св. Григорий Палама. Гръцка икона от края на XVI в. в Манастира на св. Дионисий в Света Гора. Източник www.culture.gr.

е роден през 1296 година в Мала Aзия.

По време на турското нашествие семейството му избягало в Константинопол и било приютено  от император Андроник II Палеолог (1282-1328). Бащата на светителя станал високопоставен сановник в двореца, но починал скоро и с възпитанието и образованието на осиротелия  Григорий се заел сам имп. Андроник. Вместо да постъпи на служба в двореца, двадесетгодишният Григорий, заминал през 1316 г. за Света Гора и постъпил като послушник в манастира Ватопед, а след време приел монашески подстриг под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майка му и сестрите на св. Григорий приели също монашество.

След смъртта на духовника си св. Григорий се заселил в обителта Глосия. Там настоятелят го научил на молитвеното умно дело (исихазъм, виж по-долу).

През 1326 г., за да се предпазят от нападенията на турците, братята се прибрали в Солун. Там св. Григорий бил ръкоположен в свещеннически сан. 

През 1344 година патриарх Йоан XIV Калека, привърженик на учението на Варлаам (еретик, с когото св. Григорий водил усилена борба), отлъчил св. Григорий от Църквата и го заключил в тъмница. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, св. Григорий бил освободен и възведен в сан архиепископ Солунски. Ръководил Църквата тринадесет години, до 1359 година.

През 1354 г. св. Григорий бил извикан в Константинопол за решаването на спора между Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Византийската галера, с която плавали, попаднала в ръцете на турците, светителят и свитата му били пленени и като роб продавани в различни градове в Азия.

Изпитвайки теготите на плена, св. Григорий продължавал да проповядва и да беседва с висши турски управници Чак след година светителят бил купен от сърби и благополучно се завърнал в Солун, където се и споминал в мир на 14 ноември 1359 година.

Мощите на св. Григорий почиват в Солун в прекрасна църква, посветена на него. Прославил се и като подвижник, и като богослов, и като йерарх и като чудотворец. Явявали му се Пресвета Богородица, св. Иоан Богослов, св. Димитри, св. Антоний Велики, св. Иоан Златоуст и Божиите ангели.

Св. Григорий обосновал богословски исихазма (Hesychasm) – особена молитвена практика, “умна молитва; умно дело/делание”, използвана най-вече от монасите. Той разработил учението за съобщаемостта на нетварните божествени енергии по примера най-вече на нетварната Таворска светлина (вж. Преображение Господне). Чрез “умната молитва”, в която участват в еднаква степен душата и тялото, човек може да види Бога, да го възприеме чрез Неговите енергии (Божествената светлина), т.е. да се обожи по благодат. Залог за такова молитвено съединяване с Бог е единството на Божествената и и човешката природа в Христа – Бог е непознаваем, но Неговото откровение в Христос е пълно откровение, което установява единството на Бог с човека. По учението на Палама (наричано също паламизъм), Божествените енергии се съобщават не само в мистическия опит, но и при Кръщението и при Евхаристията. След Константинополския събор от 27 май 1341 г. учението на св. Г. Палама се счита за официална църковна доктрина. Чества се на 14 (27) ноември.

Споделете:

Прочетете също

344559219 1452255918871491 952389716798686036 n 1

Вижте програмата на Лауреатски дни “Катя Попова” – Плевен

Предстоящото XXXII издание на Международния фестивал Лауреатски дни „Катя Попова“ – Плевен ще бъде открито …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *