Посланик Митрофанова в Плевен: В дипломацията „неприятелска държава” не означава враждебна

М 2 1
Н.Пр. Елеонора Митрофанова и Георг Спартански – кмет на Плевен. Снимка – Плевен прес.

На 9-ти декември Н.Пр. Елеонора Митрофанва, посети градовете Пордим и Плевен. Това бе направено в навечерието на Празника на Плевен – 10 декември. Тази година посланик Митрофанова няма да присъства на празника на града, както обикновено е било до сега. Причините са дипломатични.

За посещенията в Пордим и Плевен информирахме нашите читатели. Визитите са по повод 145 години от Руско-турската война, благодарение на която България възкръсва като държава.

Само за „Плевен прес” посланик Митрофанова даде ексклузивно интервю по време на посещението си.

Ваше Превъзходителство, идвате от Пордим където посетихте музея  костница и къщата музей на княз Николаевич. Какво ви даде това посещение ?

Мога да кажа, че съм много шокирана днес в  България. За мен много места и хора станаха откритие. В това число и Пордим, доколкото това е град, където е бил щабът на командването. Място, където главнокомандващият е пристигнал, самият цар Александър II. Както и кралят на Румъния. Тоест, в онзи момент Пордим е бил централно място  в цялата плевенска епопея.

Трябва да кажа, че всички тези места, които посещавам са свързани с Руско-турската война и Освобождението на България.

През цялото това време се опитвам да разбера, каква сила е накарала тези хора да дойдат тук и да си жертват живота. Каква неимоверна духовна и физическа сила са имали. Защото там ни показаха /в Пордим, б.а./ оръдие тежащо тонове, което са премествали за целите на сраженията.

Тези хора са имали друга закалка. Те са имали силен, мощен дух. Според мен причината за тази духовна и физическа сила е идвала от православието. Заради него руските хора са дошли тук. Още повече, че това е единствената война в цялата руска история, в която царят /Александър II, б.а./ не е бил готов за нея. А руското общество е искало това от него.

Затова Руско-турската война и освобождението на България е особена част от нашата история.

Все пак от времето на Освобождението ни от турско робство до днес, светът е коренно променен. Двустранните ни отношения – също. Не мислите ли, че точно заради това трябва нов, обективен исторически прочит на тези взаимоотношения ?

В какъв смисъл, какво имате предвид ? Какво трябва да се преразгледа ?

Имам предвид премълчани моменти от историята, които трябва да се знаят. Русия не винаги е била на наша страна. Всяка война е резултат от политически интереси, не от обществени.

Не разбирам какво конкретно имате предвид. Но ако, както казвате, решенията ги вземат политиците, често решенията на политиците не съвпадат с желанията и разбиранията на народа. Това е така. Ако условно кажем, че българското общество симпатизира на Русия като на свой освободител и една християнска вяра, като хора, които пишат и говорят на кирилица, да – в хората има такова вътрешно усещане. Докато политиците през цялото това  време се колебаят в зависимост от своите интереси.

Вероятно затова Русия е била  против Съединението на Княжество България с Източна Румелия …..

Ако имате това предвид, би трябвало да отчитате, че преди войната България не е била изобщо на картата на света. Сан-Стефанският мир, който е бил подписан и по силата на който България е била в много добра позиция според този договор. Знаете, че граф Игнатиев се е борил за този договор, заради което е бил понижен в длъжност, защото е казвал, че постъпваме предателски.

Но Русия като империя винаги е действала в парадигмата на взаимоотношенията с другите империи. В такива случаи се стига до компромиси. Като този между Великобритания, Австро-Унгария, Руся и Турция по онова време. Затова и граф Горчаков, който тогава оглавява преговорите, не е мислил в категорията „защита на България”, а в тази на изключителните им взаимоотношения. Защото в резултат на Руско-турската война, за която между другото сам Горчаков е казвал, че е много разочарован от това, което става на Берлинския конгрес.    И царят е бил много разочарован, но явно не са могли да постъпят по друг начин в онзи момент. Трябвали са компромиси.  

Тази ли политика на интереси и компромиси накара Русия да включи България в списъка на неприятелските държави ? И смятате ли, че българският народ е неприятел на руския ?

Зададохте много директен въпрос. Разбира се, че не. Това, което в дипломацията е „неприятелска държава” не означава враждебна държава. Това са политически определения, с не толкова силни последствия.

Всъщност, ако погледнете нашата преса и изказвания на наши политици в политически ток-шоута, България никога не е наранявана. Защото към България всъщност има братско отношение. И в Русия има разбиране за благодарност към кирилицата, към духовността дошла от България. Това нашият народ го разбира.    

Днес, 9-ти декември, по искане на Русия ще има съвещание на Съвета за сигурност към ООН. Какво ще иска Русия на това съвещание ?

Там ще има съвещание по конкретна тема.Но не мога да ви кажа коя е темата, нямам представа.

Според вас какво не знаем за войната в Украйна ? Това, което медийната война ни спестява.

Да, знаете, че информационната война наистина е война и тя изкривява много факти. Ние с вас също не сме свидетели на това, което става. Но има неща, които аз добре знам, като например как възпитават нашата армия, какви правила са задължителни, кога и как те се прилагат.

Донякъде разбирам и украинците в тази политическа парадигма и това, че начело на държавата стоят майстори на пиара. При нас това не ни е силната  страна. Ние винаги сме смятали, че кучето си лае, керванът си върви.

Да, разбира се, че информацията има голяма роля. Но ние не можем с такава сила да разказваме това, което виждаме, което сме снимали или сме станали свидетели. Тъй като руските СМИ /средства за масова информация, б.а./ за съжаление са изключени от САЩ в  информационния поток, все пак може да се намери някаква информация.  Дори на собствените им сайтове ние виждаме каква огромна гледаемост има когато показват Путин или Лавров.Което означава, че хората не вярват на тази информация.

Това, което искам да кажа е, че когато пишат за страшните жестокости на нашите войници, трябва да знаете, че те са възпитани в изключително твърди етични норми.

Буча – това е от начало до край  постановка. Вие видяхте разхвърляни в шахматен ред трупове по пътя. Това практически е невъзможно, защото в живота това става по друг начин.

Войната, както знаете, е като в риболова – истината е трудно да се разбере.

Какво може да оправдае тази война от ваша гледна точка ?

Мисля, че промените в световния ред. Както и обезпечаване сигурността на Руската федерация като застави НАТО да се отдалечи от границите ѝ. За съжаление това ни скара с Украйна.

И накрая кога ще свърши войната според вас ?

О, ако някой знае отговора на този въпрос, трябва да му издигнат паметник. Но да се надяваме, че здравият смисъл ще надделее. Русия е готова за преговори. Основните нещата са в ръцете на Зеленски, който трябва да осъзнае, че не трябва да подлага своя народ на такова изтезание.

Естествено, много от нещата са в ръцете на САЩ, даже повече отколкото в ЕС. Които при желание да прекратят тази война, могат да изиграят посредническа роля и да се седне на масата на преговорите. Така ще се позволи на всички, излизайки от тази ситуация, да съхранят лицата си.

М 1 1
Споделете:

Прочетете също

8 3

Малките актьори от плевенския театър посвещават три премиери на най-българския празник – 24 май

На 20, 21, 22 май, в три поредни вечери, можете да гледате „Криворазбраната цивилизация“, в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *