ПОЛИТ(не)КОРЕКТНО

На 2 май Българската Православна Църква почита паметта на св. благоверен и равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител на българите († 889) и св. Атанасий Велики, Александрийски († ок. 373).

Св. цар Борис-Михаил е една от най-светлите фигури в българската история.

Един от най-значимите и просветени владетели в тогавашна Европа.

В Кондак, глас 2, подобен Егда снизшел еси четем:

“На камъка на непорочната вяра създал храмове,

с Божествени добродетели сам себе си си показал предобър и красив храм, богоблажени царю Борисе,

в когото Отец се всели, и Син, и Дух Свети.

Прочее, с това твоето упование в безсмъртието е изпълнено,

защото Бог, като те изпита, намери те достоен за Себе си

и те прие като жертвено всеплодие.

Сега моли се за нашите души.

Блажени царю Борисе, като стоиш пред престола на Всевишния,

моли Христа Бога да дарява на народа ни мъдрост и сила,

а нас, които ти се молим – спасение на нашите души.”

Можем да видим изображение на този велик и свят държавник на стенопис в манастира “Св. Архангели” на Охридското езеро, чийто ктитор е св. цар Борис-Михаил.

Фреската е прерисувана от зограф Търпо през 1806 г.

ДНЕС Е С ИЗБОДЕНИ ОЧИ…

Дори не е заличена (което е не по-малко чудовищно светотатство) и “заменена” с някой “македонски” светия.

Не!

Виждаме извратената наслада на примитивен болен мозък от оскверняването и гаврата с паметта на един (преди всичко) православен светец.

Тоест тук подбудите не са просто от криворазбран “национализъм” и (вЕлико)”сърбомански”, не, това е брутален цинизъм и откровен зловещ сатанизъм.

“Осакатеният” стенопис демонстрира – явно и без недомлъвки – и отношението на един загниващ строй към цяла нация.

Та, прелюбопитно е мнението на баба Европа за това гнусно светотатство

(не дежурните алабализми от официалните становища на мухлясали еврочиновници, а РЕАЛНИ действия).

И още:

Как тази лицемерна бабичка се отнася към приобщаването на нови страни-членки, инфантилни “титови” издънки – които с нихилизма (така се опитват да го представят) и комплексарската си политика практически толерират подобни “исторически” перверзии – към любимия ѝ (и все по-болнав) внук ЕС?

Тихомир ИЛЧЕВ