„Под игото“ и одата „Левски“ ще се изучават в 9-и вместо в 10-и клас

МОН планира частични промени в учебните програми по общообразователните предмети от първи до десети клас.

Най-фрапантното чиновническо нововъведение на МОН е, че най-влиятелният български роман „Под игото“ на патриарха на българската литература Иван Вазов вече ще се изучава в 9-и, а не в 10-и клас, както досега. одата „Левски“ от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов и романът му „Под игото“ вече няма да се изучават от десетокласниците, а в девети клас, както  оповестено и на сайта образователното министерство.

МОН оправдават промените с желанието им да осовбодят повече време на десетокласниците, за се подготвят за националното външно оценяване след 10. клас. Целяло се и усъвършенстването и актуализирането на програмите.

Общо 12 са предложенията за промени в учебните програми по български език и литература и предвиждат предимно разместване на теми между класовете. Предлага се например миналите глаголни времена, причастията, наречията и предлозите да се преместят от V в VI клас.

А по-леките теми, свързани с местоименията, с еднородните части в простото изречение, с активната и пасивната лексика, с паронимите, с писането на резюме и на делово писмо да слязат в по-долни класове или в прогимназията.

Има идея извършването на морфемен анализ да не се включва в общообразователната подготовка, а по него да се работи в разширената.

По литература предложенията са две – “Левски” от “Епопея на забравените” и “Под игото” на Иван Вазов да се свалят от Х в IХ клас. А

“Моето семейство и други животни” на Джералд Даръл да не се изучава в задължителните учебни часове.

По математика пък децата в V клас вече няма да учат за “проста лихва” – понятието се премества в VII клас. Цялата тема “Еднаквости в равнината” преминава от общообразователна в разширена подготовка.

Нови понятия се включват по география и икономика, химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование. Например по география и икономика се въвежда понятието “кръгова икономика”.

Въобще в часовете вече няма да се говори за “стопанство”, а за икономика. Разстояние по карта вече няма да се изчислява в V, а в VII клас, защото математическите умения се придобиват тогава.

Отпада и изискването за минимален брой оценки за учебен срок по чужди езици в VIII – X клас, след като по-рано бе съобщено, че се намалява броят оценки за срока по другите предмети.

Предложените промени в учебните програми за началния образователен етап са малко и се отнасят до български, родинознание, технологии и предприемачество, човека и обществото, както и изобразително изкуство за първолаците.

Само по музика, история и чужд език не се предвиждат никакви промени и в трите образователни етапа (начален, прогимназия и гимназия).

По физическо възпитание и спорт обаче ще има за всички ученици от I до Х клас, като целта е и съобразяване със съответната материална база. Шах и ракетни спортове се добавят към избираемите области.

Актуализираните програми ще влизат в сила стъпка по стъпка, като тази есен по новите започват учениците до началния курс, V и VIII клас. От учебната 2024 – 2025 г. ще се променят и за VI и IX клас, а година по-късно – и тези на седмокласниците и десетокласниците.

Втора дата на  изпита след 7-и клас, освен при форсмажорни обстоятелства като тазгодишните наводнения, да има и за  болни деца или при трагедия в семейството. Идеята е тя да е през есента, за да може детето да се възстанови.

Идеята сега е те да положат изпита наесен и да се класират извън класирането на останалите, но без да го нарушават, ако постигнат бала, който имат другите в съответното училище.

Изпитите след 7-и клас са на два модула. Вторият е предназначен за кандидатстване.

Друга идея на министерството е за училищата с лоши резултати на тези изпити да се изготвя екшън план. По-видими щели да бъдат и критериите за оценяване. 

Обмислят се и допълнителни матури за повишаване на успеха на абитуриенти до една година след завършването им, ако те преценят, че ще се представят по-добре. Предложението вече се обсъжда и в комисията по образование в парламента. Идеята е тези ученици да получат удостоверение за положен зрелостен изпит, без обаче да се коригира вече записаната в дипломата им оценка.