Плевен – с най-голяма инвестиция и най-топящо се население за последните 10 години

Идването на Леони /Leoni/ в Плевен, които обещават 32 млн. евро като инвестиция и 2000 работни места, разбуни духовете и раздвижи страстите. За политическите няма да говорим – ясни са. Но другите – икономическите – те са в основата на живота ни в Плевен. След тази инвестиция – накъде ? Какво ни очаква в бъдещите 5-10 години ? Кое е най-опасното в това бъдеще ? И кое е най-сигурното ? На какво да заложим ? И най-вече – на кого ? Има ли умни, честни, упорити и всеотдайни личности, които да знаят пътя и да ни поведат по него ? Защото Плевен все още има шансовете да върне загубеното си първенство на град – емблема в цялостното си развитие.

В това отношение ето какво сочат данните на ИПИ /Институт за пазарни политики/, в анализа „Регионални профили“, където намираме следните изводи за Плевен:

I. Инвестиции – малко

Изводът е направен преди идването на Leoni. Но дори и така, едва ли ще се промени съществено. Броят на предприятията се повишава, но остава под средния за страната – 39 на 1000 души от населението. За страната той е 55 на 1000 души. Привлечени чужди инвестиции – ниски. Към края на 2015 год. размерът им е 1130 евро на човек. За страната са 3250 евро.

II. Европейски средства – малко

Област Плевен усвоява сравнително малко европейски средства. Към 30-ти юни 2017 год. стойността на изплатените суми по оперативните програми на бенефициенти от областта е 228 млн. лв. Това прави 914 лв. на човек, при 1344 лв. за страната. Изключение прави община Белене – с близо 4000 лв. на човек.

III. Инфраструктура – лоша

Сред областите с най-добра оценка по отношение на инфраструктурата се открояват Варна, Стара Загора, Шумен и Пловдив. Най-лошо са представени относително слабо развити области като Кърджали, Плевен и Смолян, където подобряването на инфраструктурата и особено увеличаването на инвестициите в строеж на първокласни пътища и магистрали са крайно необходими, за да може да се позиционират по-добре на инвестиционната карта на България.

Инфраструктурата е важен елемент на инвестиционната среда. При равни други условия инвеститорите биха предпочели територии с добра инфраструктурна свързаност, качествени пътища и лесен достъп до магистрали и първокласни пътища, прозрачна и модерна администрация. За съжаление, въпреки значителните инвестиции в пътна инфраструктура покрай достъпа до европейски фондове делът на магистралите и първокласните пътища почти не се е променил в последните 7 години. Може да се направи изводът, че докато се строят и пускат в експлоатация нови пътища, вкл. магистрали, инвестициите в поддръжката на съществуващата пътна мрежа са ограничени. Причина за това са условията по европейските фондове за инфраструктура, според които средствата могат да се използват само за строеж на нови отсечки и пътища, но не и за рехабилитация.

IV. Образование – влошаващо се качество

На  матурата по БЕЛ през 2017 г. учениците от плевенска област получават едни от най-слабите резултати. Средната оценка е 3.98 при 4.22 за страната. Сравнително висок е делът на двойките. Близо 14 % от явилите се в областта получават слаба оценка, докато за страната този процент е 8 %. Значително по-високи от средните за страната са дяловете на второгодниците и отпадналите от основно и средно образование. Наблюдава се и влошаване на образователната структура на населението на възраст 25–64 години. Делът на висшистите намалява  до 24,1%, а делът на населението с основно и по-ниско образование нараства до 19,3%.

V. Студенти – рекорд за 2016 год.

През 2016 год. студентите в областта за втора поредна година са над 2000. Това е рекорд за областта. Но в сравнение с другите области, които предлагат висше образование – този брой е сравнително нисък.

VI. Местно здравеопазване – отлично

Областите с най-добра оценка за местното здравеопазване са София (столица), Плевен и Габрово. Здравноосигурените лица в областта са 91 %, при 88 % за страната. Осигуреността с лекари е висока. Плевен е на първо място по относителен брой на общопрактикуващите лекари – един на  1216 души. За страната този показател е един на 1611 души. Областта е на второ място след София по осигуреност с лекари от водещите специалности – един на 399 души, при един на 530 души в страната. Плевен е и областта с най-голяма леглова база в МБАЛ спрямо населението.

VII. Прозрачност на администрацията – много добра в Плевен и Долна Митрополия

Прозрачността на администрацията в общините от плевенска област се повишава през 2017 год. Дори остава по-висока от средната за страната. Като най-прозрачни са оценени общините Плевен и Долна Митрополия. Най-малко прозрачна отново е община Левски.

VIII. Икономическа активност на населението – намалява

Икономическата активност в област Плевен намалява в унисон с тенденцията в страната. Тя достига 66.5 % в областта, при 68.7 % за страната. Плевен е една от малкото области, в които безработицата нараства през 2016 год. В момента тя достига 11 %. Делът на бедните – относително стабилен за областта.

IX. Местни данъци и такси – покачване

В общините на плевенска област се забелязва покачване на местните данъци и такси. Причините за това са лошото състояние на общинските бюджети в редица общини и отказът на държавната власт от децентрализация. Това принуждава общините да прибягват до вдигане на местните данъци и такси, които са в техните правомощия. Въпреки все по-масовото покачване на местните данъци, нашите наблюдения /ИПИ – б.а./ за поредна година потвърждават относително незначителната роля, която те играят при избора на община за бизнес или преселване.

X. Култура – висок интерес към музеите и слаба интензивност в културния живот

Интересът към музеите в областта е традиционно висок. По-висок от средния за страната: 891 посещения на 1000 души, при 734 на 1000 души за страната, сочат данните от 2016 година. Останалите индикатори в тази категория показват слаба интензивност на културния живот в областта. Посещенията в местните театри са над два пъти под средните за страната. 142 на 1000 души при 322 на 1000 души за страната. Посещенията в библиотеките – четворно по-малко. 141 на 1000 души при 605 на 1000 души за страната. Посещенията в кината – 507 на 1000 души, при 778 на 1000 души за страната.

XI. Демография – тежка

И през 2016 год. област Плевен е сред общините с най-нисък естествен прираст. Коефициентът – 10 % от 2011 год., се задържа на ниско ниво и бележи най-ниските си стойности за последните 10 години. През 2016 год. коефициентът на възрастова зависимост като отношение на населението на 65 и повече години към това на 0-14 години е 186 % при 147 % за страната.

Това са част от изводите за област Плевен направени от ИПИ. Те не бива нито да се драматизират, нито да се подценяват. Те са такива каквито са. Единственото, от което имат нужда е – професионален и трезв анализ, на който да се стъпи, за да се очертае пътя на Плевен за в бъдеще. Нашето дълбоко убеждение е, че Плевен наистина може. Но за да побеждава, му трябват умни, честни, упорити водачи. И два пъти по-умни, честни и упорити граждани !