“Няма пандемия, която може да спре благодарността към тези, които оставиха костите си в Плевен, за да я има България“
Това каза кметът на Плевен в импровизирано обръщение към множеството, изпълнило централния градски площад. Въпреки предварително обявеното отсъствие на тържества и речи заради пандемията, Георг Спартански неочаквано застана зад микрофона. И съобщи: „Това, което ще кажа са няколко думи, за да почета вашето присъствие тук на този неорганизиран празник”, обърна се той към всички. И продължи:
„Когато човек обича своя град и своята държава, няма пандемия и ситуация, която да го остави в къщи и да му попречи да поднесе своя скромен букет на тези които оставиха костите си, за да има България.
Грозно е днес, на нашия национален празник, да се делим на политически цветове, на партии и коалиции, независим, че идват избори. Те както винаги се обявяват за важни, за съдбоносни, за изключителни, единствени и неповторими.
Днес, това, което ни обединява, е българското трицветие: бяло зелено и червено.
Тук е момента да кажа, че няма място за русофилство и русофобство. Няма място за политически боричкания и политически спекулации. Заради паметта на всички, които дадоха живата си, за да ни има нас и България, дължим нашето уважение преклонение и признателност. В дълг сме към тези наши революционери, които с костите си постлаха пътя на руската императорска армия. В дълг сме и към тези безименни солдати, които загинаха на редутите край Плевен. Костите им останаха навеки в България. Благодарение на това го има Плевен и България отново е част от стара Европа.
Днес да забравим дребните боричкания и страстите. Да не се делим на министри, депутати, кметове, съветници. Да бъдем просто българи. Защото Плевен и България ще ги има и след нас. Да сведем чела пред тези, които не се деляха на партии и цветове, защото имаха мисия – да върнат България на българите и народът български да заеме полагащото му се място на картата на Европа.
Да отбележим това с почит, достойнство и национална гордост.Да вярваме в доброто бъдеще на България, което не зависи от една партия, една коалиция, депутат или министър. Зависи единствено от задружните усилия на всички нас.
Нека Бог да пази България ! Честит празник, българи!”
Когато думите са съзвучни с чувствата на околните, предизвикват реакция. В случая това бяха спонтанните аплодисменти на хората от площада.
Зад тези думи имаше благодарност към паметта на загиналите в боевете при Плевен, опазване на националната памет, подсещането, че Освобождението не е чакано наготово. Твърде много българи са го трасирали с живота и смъртта си. Че когато политиците използват празниците за разделение, хората трябва да им отговорят с единение.
Че 3-ти март е ден не само на българското Освобождение, но и на българския дух, който не търпи някой да го мачка. Доказателството за това е пълният площад, веещият се трикольор, националната носия, гайдата, цветята, хора от всички възрасти и много, много слънце !
Плевен изпрати послание. Като своите предци плевенчани показаха, че миналото се пази, а бъдещето е на свободните духом.