Плевенската църква „Св. Параскева“ посрещна храмовия си празник и ръкоположи дякон Емилиян от Червен бряг

Сведения за църквата “Света Параскева” се срещат в османо-турски регистри от 1523г. През 1850 година в тогавашната Маньова махала, със скромни дарения на местното население била построена малка църква от двойни плетове и вар, посветена на св. Петка-Параскева. Около 1858 година към църквата било открито училище. С развитието на занаятите и търговията в града се наложило и малката църква да се поднови и разшири. С много усилия за няколко месеца църковното настоятелство успяло да получи съответните султански берати /официален документ/.

Градежът на храма започва в 1868 и завършва в 1869 година. Така на мястото на старата “плетеница” била построена великолепна трикорабна базилика. Автор на сградата е големият тревненски първомайстор Генчо Кънев.

Отец Тихомир е ставрофорен иконом  и председател на настоятелството на храм „Света Параскева“. Той е помощник на владиката в служението на светото тайнство.

  За читателите на „Плевен прес“ отец Тихомир каза:

„Благодаря, че давате тази възможност, чрез вас, да поздравя всички граждани на град Плевен за хубавия християнски празник – посветен на нашата родна светица – Света Параскева. Към родните светци се обръщаме с особена гордост, че от нашия род са произлезли тези хора в служение на Бога. Със своето служение те са придобили святост и сега са наши молитвени застъпници. Със служба, с хвалебни песни и молитвен повик, днес се обръщаме към нашата застъпница Света Параскева. Това е особено важно  сега, когато  се молим за помощ, за да се избавим  от пандемията, това голямо тегло, сполетяло целия свят. Молим я за помощ за  българския народ и за хората по целия свят.

Братя и сестри, четете  Евангелието. Там ще намерите само истини, които ни учат да бъдем добри, да бъдем милосърдни, да бъдем смирени и щедри към нуждаещите се. Днес трябва да обърнем внимание на страдащите, на болните и босите.

Не съм застъпник на медицината, но виждаме какви са последиците от тази страшна епидемия.  Братя и сестри, хубаво е да се предпазим от епидемията като се ваксинираме.“

На 14 октомври т.г. с тържествена литургия беше честван храмовия празник на църквата  „Света Параскева“. Петимата храмови свещеници, в съслужение с Негово Високопреосвещенство Плевенския митрополит Игнатий, отслужиха светата литургия, която беше съпроводена от ръкополагане в дяконски чин на богослова Емил Стоянов.

След тайнството на ръкополагането плевенският  владика, Негово Високопреосвещенство Плевенския митрополит Игнатий, каза пред събралото се множество:

„На днешния ден, на Света Параскева, с решението на Светия Синод на Българската православна църква и на Негово Светейшество българският патриарх Неофит, имах възможност да ръкоположа в дяконски чин дякон Емил Христов Стоянов.  Той е богослов, завършил висше богословско образование. В близко бъдеще ще го ръкоположа за свещеник в гр. Червен бряг. Исус Христос чу молитвите на Света Параскева да бъде  с него до края на живота му и да му помага в неговото служение.“

 За новоръкоположения дякон църковният хор, свещениците и енориашите изпяха „Многоя лета“.

В православната църква съществуват три степени на свещенството, най-ниската от които е дякон. Следва презвитер (свещеник, йерей), а най-висшата степен на свещенството е епископ (архийерей). Дяконът може да служи, но само като помага на свещеника по време на светите тайнства. Той няма право да извършва сам тайнствата.

От днес, 14 октомври 2021г.   дякон Емилиян ще служи в  храма „Св. Софроний Врачански“ в гр. Червен бряг. 

Минути след светото тайнство новоръкоположеният дякон Емилиян сподели за читателите на „Плевен прес“:

„Аз съм християнин от самото си детство. Родителите ми са православни християни. Съпругата ми и двамата ни пораснали синове също са православни християни. Сега те са студенти по компютърни технологии. Влечението към църквата е призвание. Завърших богословие в Шумен. Днес ме посветиха с дяконско име Емилиян. Най-важното нещо за вярващите християни е да слушат сърцето си и да се молят на Господа.  Да си помагаме, да бъдем добри едни към други, да бъдем съпричастни на страданията на ближния си.  Да правим добро, това е призванието на християнина. “