Плевенската Жулиет Бинош изкушава с топящи се в устата чудеса

За тези, които са гледали филма „Шоколад” с Жулиет Бинош в главната роля, знаят за какво става въпрос. Тези, които не са го гледали, са пропуснали един филм с 2 номинации „Оскар” за главна женска роля /Жулиет Бинош/ и за най-добър филм.

За какво се разказва в него ? В забутано френско селце пристига Виан и отваря магазинче за шоколад.

Жителите на селцето спазват стриктно всякакви канони в името на спокойствието си. Те винаги са облечени в черно и редовно ходят на църква. Виан се набива в очи с нейния червен ямурлук, а магазинчето ѝ бързо взривява покоя на селцето. Сладкишите й са изкушение и откровение за захлупените, богобоязливи провинциалисти. Враговете й са повече от калориите в парче шоколад, но тя започва да ги вкарва (или изкарва) в правия път по нейния си начин. В това число малтретираната съпруга на кръчмаря и консервативния кмет на селото. Пришълката Виан прави това с магията на шоколада и топящите се в устата чудеса, които магически вдъхновяват консервативните местни жители и те се отдават на сладкото изкушение.

Защото десертите на Виан приличат на бижута и отварят душата  с джобния си формат и фантастична глазура.

Една плевенска Виан се появи наскоро и тук. Също облечена в ярко червено и също с малко магазинче в центъра на Плевен. Нейните дребни коледни сладки са топящи се в устата чудеса. Малки, кръгли, с онзи неповторим аромат на масло и шоколад, те връщат в детството и в света на истинските  курабиики.

Също като Виан, плевенската сладкарка си има тайни рецепти. Една от тях е за торта, за която издаде само това, че е с орехови блатове. Не пожела да каже нищо повече. Опитахме тортата. Няма сметана, няма тежкия вкус на маслените кремове. Не знаем какво има, но вкусът на тази „Тайна торта” още е в устата ни.

Научихме все пак, че в своите сладкиши не използва яйчен прах, мляко на прах, маскарпоне на прах, сметана, готови смеси и блатове, и разни подобрители.  Всички нейни продукти са естествени. Всичко се прави на ръка.

И всичко се яде. Дори къщичките и пъзелите, за които не вярвахме, че стават за ядене. Ами стават, при това са много вкусни.

Ако сте любители на чуждоземски сладкиши, има и такива. В момента, хитът е немския щолен. В плевенското магазинче ще го откриете, дегустирате и със сигурност харесате. Защото в немската рецепта е добавен плевенски привкус. Което ще рече обсада на всички рецептори чрез допълване на рецептата с личен сладкарски опит. И падате в плен на този нов щолен.

Оказа се, че има и други аналогии между френската актриса и плевенската сладкарка. Жулиет Бинош е голям почитател на „Мистерия на българските гласове” и успява да отиде на техен концерт. Плевенчанката е хореограф със специалност „Народни танци”. Когато я попитахме има ли връзка между народните танци и сладкарството, тя отговори: „Да, има. Може да е странно, но има. В танците имаш движенията, добавяш и свои, отдаваш се изцяло на танца с движение и сърце. В сладкарството е същото. Имаш рецепта, добавяш и свои неща. И най-важното, отдаваш се изцяло на правенето на сладкиша. Нищо без любов не става. И при мен е така. Тази любов е започнала от баба ми, която навремето правеше най-вкусните банички в Тетевен. Премина през майка ми, на чиито сладкиши и до днес се радваме. И сега – аз”.

Тя, Елена Христова. Плевенската Жулиет Бинош, чиито сладкиши са топящи се в устата чудеса. Ще намерите нейното магазинче в центъра на Плевен, срещу Съдебна палата. И ще станете негов приятел.