Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Празнува се на 20 януари (нов стил) или на 2 февруари (стар стил).
Чества се главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа.
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата (за засилване на оплодителната им способност); на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи е наследник на древен езически славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Празникът е познат под различни имена, образувани на основата на:
– съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на св. Евтимий Търновски – самото название Евтимовден почти не е регистрирано за сметка на неговите производни: Евтимя (Котел); Ихтим, Ихтимя, Хетим с. Голица); Ихтиман (Карнобат и околните села), Евтимиювден и подобни (селата Риш, Александрово, Веселиново, Богданово, Жребино и др.)
– присъствието на обреди, свързани с петлите (мъжките кокошки) – името Петльовден се употребява главно в селата Голица, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др.).
В Карнобатско е познат и като Петеларовден; Петлешковден – в някои бургаски села (Присад, Зидарово); Петелковден (Падина и др., Варненско); Петловден (Котел и околните села). Някъде (селата Деветак, Деветинци, Железник и др.) празникът е наричан и Св. Черна, тъй като там се коли задължително черен петел.
В Котленско и Карнобатско е наричан с имена, производни на името Евтимий, докато във Варненско и т. нар. вайковски села (Голица, Козичино и др.) – с тези на Петльовден.
Според теренните наблюдения на изпълнявания в българската територия обичай, той може да се раздели на 2 варианта, които имат известни отлики един от друг. Единият е условно нареченият Котленско-Карнобатски вариант (изпълняван в посочените области, както и в някои части на Североизточна България, Добруджа и др.), а другият – Вайковски вариант (отново условно наименование), изпълняван в селата населени с т. нар. ваяци (вайковци).
