Пандемията съсипва и душите

Даниела Димитрова, психолог и изпълнителен директор на „Плевенски обществен фонд Читалища“. Снимка – личен архив.

Според Световната здравна организация здравето е: „Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг”. В момента физическото, социално и психическо „благополучие” на българите е увредено. И ако за първите две се търси решение чрез ваксини и финансови помощи, то за последното, психическото благополучие, няма решение. Психолози алармират за драстично увеличаване нивата на тревожност в хората, за ръст на паническите разстройства, за зачестилите депресии, както и за ръст в самоубийствата на депресивна основа.

Какви поражения стоварва пандемията върху душевното здраве, попитахме психолога Даниела Димитрова ?

 „Нямаме опит в преживяване на пандемична обстановка. За щастие! Грипните епидемии, с които сме се срещали и другите подобни епидемии, вече са почти забравени.  Къде е разликата? Познатите епидемии имаха далеч по-прозаични имена, както закачливо припомня Георги Лозанов: „свински грип”, „луда крава”, „птичи грип” и т.н. Тази, с по-аристократичното си име, създаде условия за психоза сред всички социални, възрастови и професионални групи. Страховете станаха повече и по-големи. Първо за здравето и живота ни, после за икономическото ни състояние, а не на последно място за непредвидимото време, което никой не може да прогнозира, през което ще живеем с „Корона”-вироуса. Медиите допринесоха сериозно за ескалацията на страховете ни. По повод пандемията се чуват все по-често думите „война”, „смърт”, „безизходица”. В същото време, всеки един от нас преживява заболяването ако не през собственото си състояние, то чрез свои приятели, роднини и близки. Най-голямата тревога идва от неизвестността. Доколко ваксините ще са ефикасни, гарантират ли имунитет, кога ще се сдобием с тях. И на този фон, нови версии на конспиративни теории. Най-тежките страхове са провокирани от икономическата обстановка, която може да обърка плановете на всеки един от нас, независимо от сферата в която сме заети. Медиите, социалните мрежи, междуличностната комуникация допринасят активно за акумулиране на психическо напрежение и тревожност. Всеки индивид преживява по свой, своеобразен начин създалата се обстановка. Точно затова не съществува универсална рецепта за психологическо терапевтиране.“

С какво се срещнахте Вие по време на пандемията ?

В практиката ми напоследък, се обаждат хора, които са загубили свой близък от „Корона”-вирус и трудно се справят със скръбта и отново – със страха. Част от тях проявяват склонност да търсят вини – в институциите, в здравната система, в държавата. Изпаднали в състояние на гняв и едновременно отчаяние и страхове, тези клиенти търсят помощ за справяне със собствената си психическа нестабилност. Други пък, хиперболизират опасността от заразяване и са склонни да променят изцяло начина си на живот, довеждащ до хипохондрични последствия, но не и да погледнат реалистично на проблема. Трети – търсят помощ за излизане от задълбочаваща се  депресия, която са развили след предприетите през ноември извънредни мерки.

Без значение какъв е ефекта от настанилата се масова психоза, няма как да бъде изготвен ясен протокол или каквато и да е универсална парадигма, която да предпази или изведе изпадналите в психическо напрежение, стрес или безпокойство, хора. Отвсякъде се предлагат съвети: не гледайте телевизия, не слушайте новини, мислете позитивно, не се поддавайте на провокативна информация и какво ли още не. Но мисля, че ако трябва да бъда полезна, бих препоръчала на всеки човек, който е усетил обезпокояващи проблеми на физиологично ниво, ако трудно се справя с безпокойствието си, ако се измъчва от натрапчиви мисли или безсъние, необоснована нервност в поведението си, нека се обърне към психолог. Професионалната помощ ще съкрати времето на възстановяване психичното равновесие, ще предотврати задълбочаващи се процеси на емоционална нестабилност, ще осигури подкрепа, която трудно биха могли да предоставят приятели, близки или каквито и да са добронамерени хора, без психологическа компетентност и подготовка.“

Вие сте освен психолог, сте  изпълнителен директор на „Плевенски обществен фонд Читалища”, който работи за повишаване на гражданското самосъзнание. Ще предприемете ли някаква инициатива относно пандемията ?

По този повод с мои колеги, от години работещи по проекти на СПОФ, организирахме консултативен психологически екип, който онлайн ще предоставя психологически консултации про боно /”безплатно”, б.а./. Разбира се, те ще се провеждат в определени времеви пояси, като всяка консултация ще продължава от 20 со 30 минути и ще се предпочитат онлайн-приложенията, които да осигурят безплатна помощ и подкрепа. Идеята беше провокирана от многобройните заявки на нуждаещи се хора, които не могат да разчитат на кабинетна консултация, поради извънредните мерки, а и от финансовата невъзможност на повечето от тях.

Единственият съвет, който бих дала е: не подценявайте психологическото си състояние. Психологическото здраве, често гарантира физиологичното.  А душите ни имат потребност от грижа, особено във време като настоящото.

Предстои организационна работа за екипа психолози, за която от „Плевен прес” своевременно ще информираме нашите читатели.

Прочетете също

Мартин Заимов /ДБО/: В момент на несигурност, свободата на личен избор трябва да бъде уважена

Мартин Заимов, включен в листа на „Демократична България – Обединение“ Плевен. Снимка – интернет Финансистът …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *