Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Със заповед на кмета на Община Долна Митрополия Поля Цоновска е отменен обичаят “Кьорава кобила” в гр. Тръстеник. Заповедта се позовава на решение на Министерски съвет от 25.11. 2021г. за удължаване срока на обявената извънредна епидемична обстановка и забранява посещението по домовете на сурвакарски групи и групи за честване на обичая “Кьорава кобила”.
Обичаят е традиционен за Тръстеник. Той идва от древността и е остатък от тракийския култ към коня. Преплетен с християнската традиция и честването на Йоан Кръстител празникът завършва зимния празнично-обреден цикъл. Това са групи млади мъже, във всяка от които, двама носят на раменете си дървена конструкция покрита с чергило / наколна черга – т.е. черга, която се ползва за покриване на товар на волска кола/ и монтирано отпред дървено подобие на човка, която задвижвана от един от мъжете, трака. Това е самата кьорава кобила. Води я старейшина и я съпровождат още няколко човека. Групата обикаля домовете, в които има Ивановци от полунощ до сутринта на Ивановден. Кьоравата кобила „играе“ в домовете, стопаните я закичват с подаръци и получават пожелания за добруване. На разсъмване всички кьорави кобили се събират на площада и обикалят в кръг. Тръстенишкият народ се събира да ги гледа и да им се радва. Празникът не е пропускан по време на социализма, като от тогава е останало класирането на най-интересна група и раздаването на награди.
Каква е историята на кобилата в нейната домашна версия. Тя е сляпа /кьорава/, недъгава и не е годна за работа. Затова стопанинът и, последният бедняк в селото, като няма с какво да я изхрани я пуска на свобода, на полето, та там поне да не гладува. Незнайно как тя успява да оцелее и се връща посред зима, на Ивановден, пред портата му с едно хергеле млади коне. Приказно е, но е и тайнство. Кой и е помогнал, как се е хранила, кой я е упътил обратно в селото, как така недъгавото животно е причина стопанинът и да стане горд собственик на стадо коне.
Поколения наред тръстеничани са участвали в този обичай. Има цели родове, които винаги правят своя кобила. Момчетата от малки се включват и участват докато предадат на внуците си какво и как се прави. Това придава особена тежест на съответния род. Те знаят и могат нещо повече от другите. Издига ги на друго ниво в общността. Преживяванията възникнали в този контекст са различни от всички останали. Тук се случва единение с нещо надвсекидневно, нещо което те прави различен от зяпачите. Докато си в групата на кобилата те гледат и се отнасят към теб като с надарен с особени сили.
Ежегодната повторяемост на преживяването, дава спокойствието на подреденост и сигурност. Създава усещане за ред и необратимост. Каквото и да се случва отново ще дойде Ивановден и отново ще бъде възпроизведен договорът с божественото за отплата тук и сега, щом си бил състрадателен и добър.
Обичаят „Кьорава кобила“ носи на участниците радост, включва ги в общо преживяване, за да усетят заедно срещата с тайнственото. Носи им успокоение на духовете, че светът е подреден и сигурен. Създава у тях усещането за общност и равнопоставеност. Запълва необходимостта им от дълбоко, екзистенциално осмисляне и дава възможност за продължаване на традиция.
За втора поредна година обичаят не се провежда. Quo vadis тръстеничанино!
