Отец Сава от плевенското село Коиловци: Когато разбираме другия, не се налага да му прощаваме

Той служи в храма „Свети Димитър“ в с. Коиловци, Никополска духовна епархия. Роден е със светското име Венцислав Генов и е учил богословие във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“. През 2011г защитава магистърска степен с дипломна работа на тема „Теория и практика на покаянието в Деветте слова за покаянието на Йоан Златоуст“. Свещеник е от 13 години. Отец Сава и съпругата му Евелина имат две дъщери и един внук.

Да поговорим за християнското семейство, отче. Какъв е смисълът на брака ?

Позицията не е да има смисъл. Бракът е да живеем в любов. Любовта изпълва всеки смисъл. В църквата влизаме с кръщението и изповядваме Христос като наш бог и спасител. Това е първото венчание за църквата, защото ставаме част от нея. От 17 век са първите податки, че е започнало да има молитвен чин, който да отбелязва че двама ще заживеят като съпруг и съпруга. В древност, когато църквата е познавала тези двамата и те били пречистени на литургия от свещеник, това означавало, че църквата приема техния съюз, тяхното живеене заедно. Участието в литургията и светото причастие е узаконявало брака. До тогава не е било необходимо да има ритуал. Всички тайнства на църквата са били вътре в Светата литургия – кръщението, ръкоположението, венчанието, опелото. Сега те са изнесени навън и са като частни чинове, които да бъдат извършвани като частни нужди. Това е един от големите проблеми, така хората приемат, че църквата е нещо частно, което да обслужва потребностите им. Църквата е общество, в което хората живеят в единение. Когато момчето и момичето намерят своята половинка и живеят своя живот в църквата, те получават пречищение и така църквата благославя техния съюз. В наше време на Светото причастие младоженците приемат тялото и кръвта Христови и решават да живеят един за друг. Когато двама се венчаят приемат кръста на Христос между тях, което означава, че те приемат дори да бъдат разпънати на кръста заради другия, дори да умрат за другия. Аз съм убеден, че голямата част от венчаващите се искат,това, което е между тях да бъде благословено от Бога. Те искат да са благословени. Искат да имат тази любов вечно.

А не ви ли се струва, че хората се венчават, защото така е модерно ?

На тези, които го правят заради модата, бих казал, че пропускат най-голямото съкровище – да имат жертвена любов един към друг. Венчанието заради мода пропуска точно това – богослужение. Тези двамата, които се венчават, трябва след това да бъдат заедно в църквата, да имат един изповедник, един свещеник, на когото да казват всичко, което е в сърцата им. Тогава свещеникът може да ги посъветва и да им покаже любовта, която в един момент се изгубва. Трепетът трябва да бъде запазен до последния ден на живота. Сега, когато някой е направил грешка, другият го натиска още повече или непрекъснато го връща към греха му. А точно тогава сгрешилият има най-голяма нужда от подкрепа, за да може да се изправи. Егоизмът и липсата на любов ражда нелогично поведение. Грешката, която прави човек, може да бъде превъзмогната само с подкрепата на другия. Семействата се разпадат поради липса на любов. Любовта, която е била в началото се превръща в егоизъм – любов обърната навътре към нас. Започваме да гледаме на другия като на нещо наше, което трябва да ни обслужва и не му позволяваме да има грешки.

За неумението ни да прощаваме ли говорите, отче ?

Не, говоря за прошката. Ако има любов няма нужда от прошка, защото няма да има обвинения. Най-чистата любов е майчината. Всички знаем как една майка намира и най-нелогични обяснения, за да оправдае детето си. То е от любов и тогава няма нужда от прошка. Когато разбираме другия, не се налага да му прощаваме. Огромният проблем днес е, че християнството се превръща в нещо мое, „аз имам някаква вяра“. Изгубихме докосването до Бога. Когато всяко едно от венчаните семейства всяка една неделя са в храма на богослужение, изповядват се и се пречищяват, те всяка седмица имат основание да си простят и да актуализират любовта си един към друг.

Много венчавки ли имате до сега и само вярващи от Коиловци ли идват на богослуженията ?

Аз съм селски свещеник. За миналата година имам едно венчание. За всичките години имам десетина венчавки. Нямам по много хора в храма, но се радвам, че хората които идват, постепенно разбират и се научават, че пътеката, по която вървим ни води към Христос, пред когото всички ще застанем един ден. Идват от други места, защото съм им разказал за Христос и това е зарадвало сърцата им. Разликата при мен е, че всички хора в храма пеят, участват в богослужението. Ние сме там, за да служим заедно. Идват семейства от Славяново, Мечка, Асеново, Бръшляница, Свищов, Плевен, Пловдив, Сливен. Много хора идват по веднъж в месеца от далече, за да се пречистят. Всяка неделя службата започва в 8 ч. и продължава до 10.30 ч., стига да няма друг богослужебен чин – молебен, панихида или водосвет. Всички се причестяват – с тялото и кръвта Христови, такива, каквито ни ги е завещал на тайната вечеря.

Все повече двойки съжителстват без брак, вие как гледате на това ?

Всеки е свободен да постъпва както иска с живота си. Ние сме свободни раби господни. Но майката е най-потърпевша, тя остава сама и ѝ е трудно. В свещеното писание има две формули за спасение –„Не съдете и няма да бъдете съдени” и „Простете греховете на другите и вашите грехове ще бъдат простени”. Не съдим никого. Бог ни остава да постъпваме свободни и по това сме подобни нему.

А какво бихте казали за еднополовите семейства ?

Когато говорим за семейство, ние говорим за първото семейство, което създаде Бог : мъж и жена, за да се допълват. Това е изначалната форма на семейството. Затова момчето и момичето се стремят да се съединят в любов, за да направят в пълнота човека.