Отбелязваме 30 години от кончината на Иван Радоев

На 30 март отбелязваме 94 години от рождението на Иван Радоев

Днес, 10 юли, отбелязваме 30 години от кончината на непрежалимия писател, драматург и поет Иван Радоев, патрон от 1997 г. на Драматично-куклен театър – Плевен, който казваше:

„Свободен е този човек, който може да каже пред себе си: от нищо не ме е страх, нищо не мога да спечеля, нищо не мога да загубя, но знам, че това съм аз”.

На днешната дата през 1994 г. на 67 години се разделихме с превърналия се в еталон за поетичен талант и безмилостно перо български писател Иван Радоев, който в едно от последните си интервюта споделя – „Аз ще ги умора с търпение!”. Неговата поезия и драматургия устоя и победи във времето с безспорния си талант, прозорливост и мъдрост.

Роден на 30 март през 1927 г. в гр. Пордим Иван Радоев учи в Първа мъжка гимназия в гр. Плевен и още тогава става популярен с дейността си в Художествената самодейност като текстописец, композитор на песни, диригент на хор и театрален режисьор. Днес малцина помнят, че Иван Радоев е бил музикално грамотен и е свирил на пиано, акордеон, китара и кларинет, а в младежките си години е бил и център нападател на Плевенския футболен отбор СП-39.

Иван Радоев е открит за българската поезия от Борис Делчев още с първата си стихосбирка през 50-те години, написана по време на участието му в бригадирското движение за построяването на Хаинбоаз, и публикувана във в-к „Литературен фронт”. Този любовен цикъл предизвиква бурна дискусия и критиката поставя стигма върху поезията му като я определя като „сексуално-буржоазна”, „еротична”, „порочна” и „упадъчна”.

През години работи като редактор във в. „Стършел”, в. „Родни криле”, сп. „Български воин”, Българска телевизия, а като драматург-  в Народната опера – София (1963-1968), в театър „Сълза и смях” (1970-1972), театър „София” (1972-1986) и Пернишкия театър (1986-1990). 

Сред най-значимите му стихосбирки са: „Пролетно разсъмване. Стихотворения” (1953), „Стихотворения” (1958), „Баладична поема” (1960), „Един бял лист” (1975), “Стихотворения и поеми” (1978), „Грешни сънища. Стихотворения и поеми” (1987), „Бяло потъване. Децими. Феникс” (1992). 

Иван Радоев е един от създателите на лиричната драма у нас, оставил във вечното театрално хранилище пиесите „Светът е малък”, „Голямото завръщане”, „Червено и кафяво”, „Садал и Орфей”, „Човекоядката”, „Биволът”, „Чудо”, „Сън”, „Кълбовидна мълния” и др.

На 30 март тази година Драматично-куклен театър „Иван Радоев” честваше 97 години от рождението на писателя с поетичния пърформанс „Един бял лист”, създаден по идея на внука на поета – Калоян Радоев и на режисьора Йордан Славейков. В едночасово театрално-поетично събитие, по стихове на Иван Радоев, участваха Иван Радоев – син, актьорът на Плевенския театър Антъни Пенев, както и актьорите Димитър Николов, Йордан Върбанов и Пламен Петков. Специален гост на събитието беше и съпругата на поета Весела Радоева.

Иван Радоев е носител на извънредната награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж. Той остава в паметта ни като един от най-благородните, нежни, незлобливи и едновременно с това критични поети и драматурзи на България.

Споделете:

Прочетете също

viber image 2025 02 10 10 39 46 109f587abe0e5394869a3d7a36a9b9d8b22

Нито един пострадал при катастрофа в плевенско за изминалата седмица

Днес от 10:30 часа на брифинг в сградата на ОДМВР – Плевен бе представена актуална …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *