
Осман Октай е един от основателите на Движението за права и свободи /ДПС/. Дълги години е заместник председател на партията и дясна ръка на лидера Ахмед Доган. Депутат четири мандата от силистренски, благоевградски и бургаски избирателни райони.
Заради несъгласия с Ахмед Доган, същият го отстранява от партията през 2001 година.
Като политик и политически анализатор, е търсен от български и чуждестранни медии за коментар по актуални проблеми от местен и международен характер.
През 2016-та година издава книгата „Крахът на една илюзия. Историята на ДПС”. Четири години по-късно тя влиза в Топ 10 на най-продаваните книги в България.
Добър ден г-н Октай. Радва ни, че се отзовавате на обаждания от провинцията.
Важно е да активираме такива медии от регионален характер, защото мисля, че те имат по-голямо значение за местното население от националните медии.
Знаем, че следите международната обстановка. Имате ли притеснения от това, което става между Армения и Азербайджан ?
По-скоро световните сили трябва много внимателно да наблюдават събитията, които се развиват в този регион, защото това не е локално напрежение. По-скоро това е продължение на влиянието на Анкара и Ердоган в средноазиатските републики и изнасяне на вътрешно – политическите проблеми навън. Както обикновено действат всички диктатори. Считам, че в това, което се случва там, има пръст и Анкара, и Путин. Защото двамата имат много сложни взаимоотношения, особено след напрежението, което възникна преди години между Анкара и Москва. А впоследствие и опитите за изглаждането на тези взаимоотношения, ситуацията около Крим, ситуацията около Сирия. Всичко това са взаимно свързани процеси, които трябва да се разглеждат в международен аспект.
Ако това е така, какви са мотивите на Ердоган за подобно действие ? Както и на Путин ?
Ердоган от години води много силна политическа и икономическа инвазия в така наречените от него турски републики, бивши републики на Съветския съюз. И налагането в тези републики на учебни заведения, на икономически и финансови структури, за влиянието на Турция в този регион. Няма как това да не се наблюдава отблизо и от Москва. Още повече, че така както в Турция Ердоган налага диктатура и диктаторско управление, така както и в Москва е същото, в тези средноазиатски републики моделът на управление е по същия начин. Налагане на бивши комунистическо – партийни функционери и техните фамилии като диктатори, като царски фамилии, да управляват тези държави. Без да има демократични процеси в управлението.
Според вас адекватни ли са действията на българското правителство по този конфликт ?
Българското правителство действа внимателно и внимателно изразява позиции. Доколкото имам информация, почти няма отношение към тези събития. Единственото нещо, което каза министър – председателят Бойко Борисов е клишето, че трябва по мирен начин да седнат и да решат проблема. И Европа трябва да настоява за това. Но пак казвам, ако това беше само локален въпрос, между двете държави Армения и Азербайджан, много лесно можеше да бъде прекратен и решен. Според мен, целите на Анкара и Москва са съвсем други и това е тревожното в цялата тази ситуация.
Може ли България да пострада от този конфликт ?
Да пострада е силно казано. Този конфликт според мен няма да има отношение и към ЕС,. Защо мисля така ? По-скоро този конфликт ще създаде тревожност в черноморската зона. България като натовска държава и защитна зона в черноморската акватория, трябва да наблюдава тези събития.