Огнян Летов /хореограф/: Има ли го хорото, ще я има и България

Огнян Летов, хореограф, художествен ръководител на фолклорен танцов състав “Нашенчета” при Центъра за работа с деца – Плевен. Снимка – Плевен прес.

В навечерието на Нова година разговаряме с Огнян Летов, ръководил 34 години танцовия състав „Нашенчета” в Центъра за работа с деца в Плевен. Познаваме се от 40 години, когато като млад хореограф създаде цяла школа за народни танци в читалище „Н. Вапцаров” в Червен бряг. Още се помнят неговите композиции и онзи прекрасен хумористичен танц „Луди-млади”.

Безкомпромисен към работата си, под негово ръководство изпълненията на „Нашенчета” изправят на крака и предизвикват нестихващи аплодисменти.

Поел състава от бившия му ръководител Ивайло Илиев, автор на камерен танц „Нашенчета”, откъдето идва името на състава, Огнян Летов го доразвива, създава голяма танцова формация, създава и свои последователи. Разговаряме за направеното през годините, лишенията, радостите, пенсионирането и любовта, за която няма пенсиониране.

Г-н Летов, за 34 години не ви ли омръзна да играете народни танци?

Не ми е омръзнало. Но вече не мога, заради проблем с колената. Не ми е омръзнало, защото това ми е било хобито. А когато хобито стане професия, то си е удоволствие.

Нароиха се много състави и клубове за народни танци.

Това е добре.

Така ли?

Да. Защото и деца, и възрастни танцуват. Танцуват български народни танци.

В момента кой фолклор е в добро състояние – обработеният или необработеният?

Обработения винаги е в по-добро състояние. Защото е направен за сцена, за концерти. Необработеният си е автентичен и по-локален.

Няма ли опасност да го загубим този фолклор?

Надявам се, че не.

Защо мислите така?

Има много състави за автентичен фолклор Те си поддържат точно необработения фолклор. Клубовете например се занимават основно с хора, не с танци. И основно танцуват автентични хора. Те извадиха хора, които бяха позабравени. Ако не бяха клубовете, тези хора щяха да изчезнат.

А как гледате на модернизирането на Фолклора?

Лошо.

Защо?

Защото някои така го модернизират , че той става танцова акробатика. А не народени танц.

През „Нашенчета” са минали стотици деца от 4 до 19-годишна възраст. Някои от тях поеха ли по вашия път?

Да. Има такива. В момента има трима: в Плевен Цветомир Диков, Илиян Илиев и Илиян Недялков, който е в Пловдив, които много добре работят. Илиян Илиев е преподавател в Музикалното училище, Цветомир е в Центъра за работа с деца и се занимава предимно с детските градини. И тримата работят много добре.

Какво от личния си живот оставихте на заден план, за да може 34 години да радвате публиката с „Нашенчета”?

/въздъхва/  Много неща. Все нещо трябваше да чака, за да си свърша работата с „Нашенчета” в Центъра. Защото те чакат деца, имат репетиции, децата идват, родителите ги водят и аз трябва да съм там. Не може да не съм там.

Нямам право да се разболявам, нямам право да отсъствам. В къщи си оставям семейството само и съм в Центъра. Животът ми бе подчинен на работата с „Нашенчета”.

Сега съжалявате ли за това?

О, не. За нищо не съжалявам в работата си.

Сега сте пенсионер. Значи ли това, че се е пенсионирала и любовта ви към народните танци?

Любовта не може да се пенсионира. Това е нещо, което е заложено вътре в теб. Вътре в човека. Не може като чуеш народна музика и да кажеш „О, това вече не ме интересува”.

Казвал съм го и съм спирал телевизора когато видя некакви глупости дето им казваш „модернизиране”. Ядосвам се. Но любовта към народните танците си остава. Това не може да се забрави. За такава любов няма пенсиониране.

Един тривиален въпрос. Имате ли любимо хоро?

Не. Не мога да кажа, че едно хоро ми е най-любимо. Всички хора ми харесват. Те са такива, че не си приличат едно с друго. Всичко е интересно, всяко хоро си има нещо характерно и типично. Всяко хоро е красиво.

Днес има ли някакви опасности пред танцовия ни фолклор?

Опасността е една.Неговото прекалено модернизиране. Ако се запази, ако тези, които се занимават с автентичните хора ги запазят такива каквито са, ако танцовите фолклорни състави запазят хората без да измислят някакви странни неща, „модерни”, опасност няма да има. И танцовият ни фолклор ще се запази.

За финал – ще го бъде ли българското хоро занапред?

/разпалено/ Разбира се! Щом има толкова много танцови състави, клубове и школи – как няма да го има?! Има ли го хорото – ще я има и България!