Няма да отида да гласувам за господата от лимузините, мезонетите и билбордовете. Те и без моя глас са добре…

Покъртителен текст на журналистката Маргарита Симеонова,

за който има сърце и разум. В навечерието на избори подобни текстове са отрезвяващи. И предизвикват дискусия, за която редакцията предоставя трибуна ако има желаещи да се включат в нея.

25 септември, седмица преди изборите…

Телевизиите ни заливат с предизборни речи и обещания. Радиата – също. По улиците костюмирани мъже ни заговарят за времето, живота и ни подканят да гласуваме. Навсякъде билбордове и плакати… А хората си правят зимнината. Слагат си ваксината против грип. Следят цените на тока и газа. Очакват “новите” пенсии…

Днес на пазара един възрастен българин ми преобърна сърцето: “Госпожо, вземете си от моите домати, не са угледни, но нямат тор! Никой не е купил от стоката ми”… Изпитах болка, жал и гняв. Този човек е работил години наред, труди се и сега, (въпреки видимата възраст), и се моли някой да купи килограм от произведеното от него! … Боже, какво става с нас, с живота ни? Защо унижението ни е ежедневие?! Защо старостта е порок, а препитанието изпитание?!…

Купих килограм домати, а човекът ми благодари и ми се кланя до земи… А аз се чудех къде да се дяна – от срам и ярост! Затова, че нашите поколения допуснаха некадърници, недоучени и непочтени хора да управляват. Че толерира(х)ме не можещи. Че превива(х)ме гръбнак пред несправедливости. Че се обезличихме. И забравихме да възпитаваме децата си в труд и знание. Че караме хора като този мъж да оцеляват като се принизяват…

И ми се иска господата от радиата и билбордовете да тръгнат пеш, да видят лицата и ръцете на обикновените хора, да чуят гласовете им… Само дето не съм сигурна, че ще ги разберат и ще се впечатлят…

На 2 октомври ще потърся човека с дребничките домати. Ще го зарадвам с покупката си… Няма да отида да гласувам за господата от лимузините, мезонетите и билбордовете. Те и без моя глас са добре…

Автор – Маргарита Симеонова