Някакво правителство или „избори до дупка“?

От всичко, което чухме и видяхме в 46-я Парламент, партийни централи и служебен кабинет, разбрахме едно – жадуваната промяна не е по силите на т.н. „партии на протеста“. Отнемането на на властта от партиите на статуквото не се състоя. Същите не получиха наказание за хала, до който доведоха България.

Да не забравяме, че „победителите“ от 11-ти юли са такива повече в собствените си очи, защото близо 70 % от избирателите не ги припознаха за свои. И не гласуваха.  Софийският тренд, или тъй наречената градска десница, не излъчи силен лидер. Христо Иванов няма психическа сила, няма апломб, здрава ръка, нерв, говор, политическа и всеобхватна култура, гъвкавост и мощ, даже – силна идеология, за да обедини България. Десницата не даде на обществото далечен хоризонт, обединяваща цел. Роди идеята за 6-месечно управление на експертен кабинет. Стигна даже до там, да предлага преговори с БСП за правителство. И върна спомена за синьо-червената мъгла, за която говореше Жорж Ганчев.

Борисов направи всичко възможно за фрагментиране на пространството извън ГЕРБ. Успя да разбие монолита на столетницата, а критиците си да задави с власт. Яне Янев, Тома Биков, Антон Тодоров са малък епизод в това отношение. Големият е Мая Манолова и Христо Иванов. А най-големия се очертава да бъде правителство стъкмено от ГЕРБ, БСП и партиите на протеста. ДПС участва тихомълком, както винаги. При това положение скъсаните дънки на Филип Станев и чалгарският език на Тошко Йорданов са бял кахър. Не е безобиден, но е поносим компромис. Защото ИТН може и да не направи революция, както обеща, но отказа еволюцията като начин за домогване до властта.  И Трифонов обяви, че „Има такъв народ” със своите 65 депутати вече е в опозиция. А останалите партии със своите 175 депутати вече са управляващи“.

В същото време България влиза в кризи – здравна /четвърта вълна Ковид/, социална и икономическа. На служебното правителство отговорност няма кой да търси, защото то е отговорно само пред президента Радев. Парламентът едва ли ще излъчи кабинет при така създалата се ситуация. Така че, остава вариантът нови извънредни избори. Както каза Капон пред БНР, „по-добре нови избори отколкото лошо правителство“.

Няма нищо страшно в „избори до дупка“, както каза през 90-те години видният седесар и настоящ фен на ГЕРБ – Георги Марков. Още повече, че във всяка партия има и здравомислещи хора. Време е да не бъде заглушаван гласът им от страна на вождовете.

Но „Дойче веле“ предупреждава: “Те са възможен път към радикалната промяна, от която страната ни спешно се нуждае, но лесно можем да излезем от пътя. И да станем заложници на политическа фрагментация, способна да блокира институциите в държавата и да ни докара пак до илюзията за “силната ръка”, която ще спаси нацията“. Ето защо е толкова важен въпроса – избор  на правителство, както предлагат всички без ИТН, или нови извънредни избори ? Какъв е вашият отговор, уважаеми читатели ? Ако решите да го дадете – направете това в анкетата, а не под статията.