Не понасям народната музика защото беше промотирана и натрапвана от комунистическия тоталитарен режим

СЛАВА ЯНАКИЕВА

д-р Слава Янакиева, културолог, не понасящ народната музика. Снимка – интернет.

Връщам се от Националния фолклорен събор в село Черни Вит, който се откри днес, 26-ти август. .Откриха IV-ти Национален и 42-ри общински събор „От Тимок до Вита“ в село Черни Вит /снимки/. Отварям фейса и попадам на тази статия на неизвестната за мен културоложка Слава Янева. Трудно мога да свържа нейните думи с грейналите лица на малчугани в национални носии, водени от баби или майки. От уважение не снимах жена, облечена в носия, която едва ходеше с помощта на две патерици, но лицето ѝ усмихнато. Трябва да си абсолютен пън или културолог, за да не те развълнуват подобни гледки. И спирам до тук, за да не кажа нещо нецензурно.

Думата имат читателите!

“Ще ви кажа, защо не понасям народна музика. Е, с малки изключения, които могат да се нарекат „етно“ и са ново явление, непознато във Филип Кутевата епоха.

И така. Не понасям народна музика, защото половин век народната музика беше промотирана и натрапвана на публичния вкус от комунистическия тоталитарен режим. Тя беше негово знаме. И не беше просто музика, а политическо заявление „Близо до масите“. Не че онези, които го налагаха стояха близо до масите. Или пък масите харесваха еднообразните аранжименти на Филип Кутев. Не. Тези аранжименти бяха подадени като легитимната народна музика, като народнаТА музика, която конструктът „народ“ трябва да харесва и да бъде благодарен, че най-сетне неговото изкуство е във фокуса на официалната култура.

Не понасям народна музика, защото тя никога не ме е вълнувала. В нея няма нищо, което засяга моя бит, докосва моя музикален апетит и дори митологичните ми инстинкти. Това е танцувална музика за специфични танци (говоря за традиционната). Народните танци не ме вдъхновяват. Навремето като ученичка съм изгълтала един тон прах, тропайки „Дайчовото“, защото друго не се предлагаше.

Не понасямнародната музика, защото тя е онова, което ни разделя с Европейската култура. Народната музика е местното, почвеното, различното (дори и от село до село, но това е друга тема), онова което НЕ Е като другите страни от европейския цивилизационен кръг. И неслучайно хоротропците избират знакови за културния живот на столицата места – пред Св. Александър Невски, където бяха първите свободни митинги, пред Народния театър, който е топос на европейската култура. Хоро с трибагреник е знак за политическо и културно разобщаване от Европа.

Не понасям, най-сетне, народната музика, защото – зачезнала и ограничена до частни провинциални веселби след промените – тя беше отново и съзнателно внедрена и използвана за политически цели. Патерица и знак на националпопулизма беше галванизирането тези хорà на публични места в столицата (сигурно и в другите градове). Хоро с трибагреник стана новото легитимно публично „изкуство“ 20 г. след падането на комунизма и отново с политически цели.

Новата година за пореден път започна с „Дунавско хоро“. Любимото хоро на Тодор Живков. Константа – какво да правиш. Традиция. Представяте ли си германската централна телевизия да слага в центъра на новогодишното отбелязване (да кажем) любимия валс на Хитлер? Не, нали? Е тук тези работи не са скандални. И многолетствието на Борис Христов, изпято с руски акцент, поради навика от участието в руски опери, с нищо не помага. А тази година имахме и милитаристичен елемент – гвардейски оркестър.

Хоро с гвардейски оркестър.

Нищо чудно, че се събудих с ужасна мигрена”.

Източник: svobodnoslovo.org

Споделете:

Прочетете също

640 420 sela bez tok zaradi otkradnata zhica

Разкриха кражба на ток в село Милковица

Разкриха кражба на ток в частен имот в село Милковица на 12 април. Електрическото табло …

Един коментар

  1. Друго си е да слушаш западна музика. Пеят само за е*ане и тресат задници като маймуни. Да си заминава в гейропата, да свири на негърските тромбони щом така ѝ харесва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *