Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
През 1923 г. в Царство България е извършен Деветоюнският преврат, чрез който е свалено правителството на Александър Стамболийски. Превратът е извършен от армейски части под ръководството на Военния съюз, с който е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). В подготовката на преврата участва и Народният сговор, а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни сили, като се изключи втората по големина парламентарна партия – Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП т. с.).
Превратът е кървав, а самият Стамболийски е убит на 14 юни 1923г.
Превратът е проведен съгласно предварителните планове – действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. За действията в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев – те, както и много други запасни офицери, връщат униформите си и поемат командването на военни части. Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.
В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново – начело с Александър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, с изключение на комунистите. Министрите се събират в 10 часа предишната вечер в дома на Иван Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им докладват за успеха на преврата. Цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.
В преврата активно участват и автономистите от ВМРО. Дейци на ВМРО убиват Райко Даскалов и други земеделски водачи и сътрудничат на Цанков срещу левицата.
На отделни места има опити за съпротива от страна на земеделски активисти и отделни групи доброволно присъединили се към тях комунисти, останали в историята като Юнско въстание. Най-мащабна е дейността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цял Плевен е завзет. Въстанието обаче няма организиран характер, единно ръководство и повсеместен обхват, което спомага за смазването му от правителствените гарнизони.
Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки „позиция на неутралитет“. ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между „селската и градската буржоазия“. Ръководството ѝ оказва активен натиск върху местни структури да не подкрепят съпротивата на земеделците.
В Славовица, където се намира и Стамболийски, се събират към 3 хиляди зле въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик, където са разпръснати от армията. Александър Стамболийски отива в село Голак, откъдето произлиза жена му, и е заловен там от общинските власти на 14 юни, предаден е на коменданта на Пазарджик Славейко Василев и е отведен в града. По нареждане от новото правителство, той е убит от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.
Под натиска на Коминтерна обаче, в БКП се засилва мнението, че трябва да се противопостави на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да обяви курс към въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г. (Септемврийското въстание). Въстанието е потушено, а организаторите му – Георги Димитров и Васил Коларов бягат в тогавашния СССР.
