Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
На 8 август 1674г. в Никопол умира Филип Станиславов – създателят на „Абагар“
Филип Станиславов е български католически епископ, книжовник и културен деец. Пише на български, италиански и латински език.
Филип Станиславов е роден около 1608 година в село Ореш, Никополско в семейството на павликяни, приели католическата религия. В юношеска възраст учи в Семинариума на Чипровци. Получава образованието си в Италия, със стипендия, отпусната от Ватикана. Учил е в Илирийския колеж в Лорето от 1627 до 1633 г., а от 1635 до 1647 г., e бил „апостолически мисионер“ и свещеник. Работил и две години в папския двор като преводач на славянски езици.
Паметник на Филип Станиславов в родното с.Ореш. Автори Гълъбин Христов и Огнян Ламбев – преподаватели във ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”. Снимка – Интернет.
През август 1648 година Конгрегацията за разпространение на вярата го назначава за епископ на Никополска католическа епархия. Дълги години той живее в плевенското село Трънчовица. Там съгражда граматическо училище, от типа на училищата в тогавашна Западна Европа, в което се изучават латиница, латински език, богословски дисциплини и т.н., но също така и кирилица. Това е второто граматическо училище в България, след граматическото училище в Чипровци.
Радетел за освобождението на своя поробен народ, епископ Филип Станиславов е преследван от османската власт. Като българин със силно изразено народностно самочувствие и като един от нашите първи книжовници, той си спечелил и недоволството на римската църква. През 1651 г. в Рим Станиславов отпечатва за епархията си български молитвеник с кирилски букви. Той съдържа апокрифното писмо на цар Абагар до Христа, молитви против главоболие, против женска безплодност и други.
Страници от първата печатна книга на новобългарски “Абагар”. Снимка – Интернет.
След като заема епископския пост Филип Станиславов е подложен на различни критики – че предизвиква неодобрението на турците и вярващите с богатото си облекло, че поддържа компрометиращи връзки с турци и арменци, че служи в Марцианополската епархия, изоставяйки своята собствена. В крайна сметка през 1663 година е отстранен от поста. През този период той прекарва дълго време в Чипровци, където работи с Петър Богдан. След смъртта на епископ Франческо Соймирович през 1673 г., Станиславов отново е никополски епископ. В този период той се изказва, че въвеждането на грегорианския календар възбудило голямо незадоволство в епархията му.
Филип Станиславов умира през 1674 година, а за негов приемник е избран Антон Стефанов. До нас е достигнала надгробната плоча на Станиславов, която се пази в историческия музей в Плевен, а нейно копие – в музейната сбирка на град Никопол, където е бил погребан.
През 2017 г. в родното му село Ореш е издигнат паметник.
Единственият му труд, публикуван приживе, е „Абагар“ – малка книжка, отпечатана в Рим през 1651 г., за която авторът пише в послеслова, че я „подарява на своя български народ“. Този факт отчетливо показва, че Филип Станиславов е имал не само ясно изразено българско самосъзнание, но и патриотични нагласи. Те личат и от факта, че той се подписва като „Филип Станиславов, епископ от Велика България“.
Филип Станиславов е оставил и една непубликувана ръкописна книга от 200 страници – преведен от латински сборник от XVI в., съдържащ текстове на литургии, богато украсен с миниатюри (сега се съхранява в документалната библиотека „Батъансум“ в Алба Юлия). Сигурно този ръкопис бил опазен и изнесен след Чипровското въстание от някой негов родственик. Във Ватикана са запазени негови писма изложения, които съдържат интересни данни за живота на българите през XVII в. Филип Станиславов е автор и на текстове с пътеписен характер, какъвто е например текстът „Описание на Северна България“ от 1659 г., написан от автора на италиански език, преведен и издаден и на български език чак през 2012 г.
