На 7 януари Православната църква почита Св. Йоан Кръстител

Yoan Krustitel

На 7 януари /Ивановден/ Православната църква почита Св. Йоан Кръстител Покровител, който предшественик на Иисус Христос.

Св. Йоан Кръстител се ражда половин година преди Иисус Христос. Син е на свещеник Закария. Йоан води аскетичен живот на бреговете на река Йордан, носи груби одежди от камилска вълна и се храни с див мед и скакалци. След като навършва 30 години започва да проповядва. Наричан е още Свети Йоан Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Това подсказва връзката между неговите проповеди и мисията на Исус Христос.

Св. Йоан Кръстител дава Свето Кръщение и на Иисус Христос (Богоявление).

Когато при Кръстителя идва Христос, Йоан познава пратеника на Бога и го посочва на хората: „Ето Агнецът Божи, който взима върху си греха на света„. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Наказан е чрез отсичане на главата по заповед на Ирод Антипа.

Покръстването е ритуал отпреди Исус, както и практиката за пречистване чрез обливане с вода. Равностранният кръст е най-ранния знак за символично изобразяване на Слънцето. Тези обичаи са практикувани от траките  и арианските народности в Западна Азия много преди да бъдат заимствани от египтяните, а от тях и от ранните християни в Самария и Галилея. Думите „самар” (разкрач, брод)и „галата” (езеро) са с несъмнен древнобългарски произход. Мнозинството от населението в тези две провинции не е било юдейско, най-вероятно не е бил юдей и Исус, вероятно и повечето от 12-те апостоли. Затова и е бил разпънат Спасителя.

Св. Йоан Кръстител се смята и за покровител на кумството и побратимството. Булката дарява кума и девера с чорапи, кърпа – домашно тъкана или пешкир. На обед младоженците ходят на гости на кумовете си. Носят пита или кравай, баница, млин, вино и ракия. Според една стара легенда някога в далечни времена светците си поделили света и на всеки един от тях се паднало по нещо, като на свети Йоан се паднало да кръщава водата, земята, булките и децата. На практика българския народ почита Св. Йоан Кръстител като покровител на кумството и побратимството.

Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да „къпят“, пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Добре е къпането да става на открито, водата да е течаща или поне донесена от извор. Тогава магията й е най-силна.

Традиции и обичаи на Ивановден

Българската народна традиция свързва традициите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни“ е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот. Голям сняг – голям комат, гласи народното поверие и то е извод, направен от многовековния опит на земеделците и скотовъдците. Всъщност снегът е вода!

Ако по Ивановден земята е „изкъпана” чрез снега, посевите няма да замръзнат, а и ще има достатъчно вода в реките и подпочвения слой за периода на сушата през лятото. Сняг по Ивановден е знак, че по Петровден ще има жега.

Обредно къпане за здраве на Ивановден

Обредното къпане за здраве на Йордановден (6 януари) продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните.

На този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. И този обичай е с произход от Централна Азия, запазен е бил в средновековието дори сред българите в Поволжието след приемането на исляма.

С този ден се бележи и краят на периода, през който обикалят маскираните новогодишни дружини, също древен тракийски обичай. Водачът на дружината бива изкъпван от другарите си и след това трябва да бъде домакин на почерпката.

В деня на свети Йоан Кръстител се извършват обичаят „побратимяване”. Това е стар български обичай разпространен повсеместно в миналото. Чрез този ритуал двама мъже или жени, които са чужди по кръв, стават духовни братя.  Желаещите да станат побратими си ходят на гости, започвайки в ред от най-възрастния. При посещението на всяка къща на Ивановден се иска благословията на майката на момчето. Майките от своя страна даряват побратимите с китки, вързани с червен конец и паричка. Това са символи, които пожелават здраво и дълго като вечността приятелство.

Побратимените изричат думите: „Нека нашето побратимство да бъде чисто като пшеница и благо като хляба.” Много хора считат побратимството за по-висша степен от кръвното родство, защото то е право на избор.

Обредната трапеза за този празник включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

На Ивановден именници са: Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Иво, Калоян, Йото, Йоан, Йоана, Йоанка, Жана, Ваньо, Ваня.

Споделете:

Прочетете също

sireni

Тестват сирените в Плевен на 2 юни

Тестват сирените в Плевен на 2 юни – Ден на Ботев и на загиналите за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *