На 7-ми февруари, момчето от Червен бряг, чиито талант го изкачи на театралния връх, навършва 49 години

Честит рожден ден на Любомир Нейков, роден на 7-ми февруари 1972 година в Червен бряг

Любомир Нейков. Снимка – интернет.

За Любомир Нейков е писано много. За Любчо, както си го знаем, има много още да се пише. Като например това, как започна всичко ?

Започна в едно междучасие след урока ми по литература в VII клас. Прибирах дневника, когато при мен дойде Цецко. По-големият непрежалим брат на Любчо. И ми казва: Другарко Маринова, имам брат, който иска да става артист. Изгледах го недоумяващо. Цецко продължи: Ами наумил си е това и само го повтаря. Ще го вземете ли при вас в кръжока ?

Взех го. И това беше началото. Останалото, както казват, е история.

Ще добавя само, че бяха изключителни деца. Артистични, възпитани, четящи. Не бяха зубрачи, бяха мислещи. Обичах ги. Отговаряха ми със същото. Любчо имаше буфосинхрон на песента „Ти сън ли си”. За нула време научи дишането, артикулацията, жестовете на Лили Иванова. На новогодишното тържество на бившия завод „Бета” в ресторант „Младост”, облечен като примата, изпя песента ѝ, като отиде до директора. Предизвика фурор.

Така беше и с „Песничка за пазачите на фара” от Валери Петров. Но тук не беше сам, а с целият състав. Обраха де що имаше награди.

Да не говорим какъв купон си спретнахме в Рибарица, с вечерен огън и всякакви емоции.

В онези години моите ученици се гордееха с мен. Сега аз се гордея с тях. Всички се доказаха в своите си области. И като хора, и като специалисти.

За Любчо, както и за мнозина от тях, най-доброто качество си остана признателността към родители и учители. Това го е подчертавал и Любчо в многобройните си интервюта. Не крия, че се разплаках, като прочетох думите му пред „24 часа”:

„От малък бях влюбен в театъра. В 4-ти клас беше първата ми изява на сцена пред много хора. Тогава моята учителка по литература – Правдолюба Маринова, никога няма да я забравя, ме дръпна в кръжока по художествено слово. Бях най-малък. Печелил съм награди с „Японска история” на Валери Петров. С какви очи съм гледал учителката си! Тя говореше изключително правилно, от нея научих автоцензурата да внимавам как се изразявам, да не обидя някого. Тя насади у нас уважението към човека, който застава срещу теб, независимо какъв е. Сега е обратното – „Какъв е тоя да ми се прави”.

/https://www.24chasa.bg/Article/475484 © www.24chasa.bg/

Съхранен спомен от малкия Любомир Нейков като самодеец. Снимка – личен архив.

На Любчо животът му поднесе не една и две горчиви чаши. Но му даде и радостта от успеха и обичта на публиката. Сигурна съм, че изповядва истината изпята в „Мъжът на 50”, макар и да не е стигнал до тази възраст:. „Не прежалва лесно чест и име, не прави често в пътя си завой; недоверчив е към прибързаната слава, страни от амбициозния глупак. Той няма време вече да прощава, да се разделя и да почва пак”

И ако трябва да перифразирам: Мъжът на 49 не чака жалост. А безпощадност от живота свой !

Честит рожден ден на Любомир Нейков !

Прочетете също

13 796 човека от област Плевен ще получат финансова подкрепа за хранителни продукти

13 796 човека от област Плевен ще получат финансова подкрепа за хранителни продукти

Лого на Агенцията за социално подпомагане. Източник – Интернет На въпрос на „Плевен прес“ за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *