На 7 май във Виена се състои премиерата на Девета симфония на Бетовен

Бетовен с партитурата на Missa Solemnis („Тържествената меса“), худ. Йозеф Щилер, 1820

На 7 май 1824 г. във Виена е премиерата на Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен.

„Симфония № 9 в ре минор“ (опус 125), наричана също „Хорална симфония“, е последната пълна симфония на германския композитор Лудвиг ван Бетховен. Завършена през 1824 година, тя е сред най-популярните произведения на класическата музика и определяна от редица критици като един от шедьоврите на Бетховен и една от най-значимите композиции в историята.

„Симфония № 9“ е първият пример на симфония от значим композитор, която използва вокални елементи, и поставя началото на жанра хорална симфония. Тя концентрира най-характерните черти на зрелия му стил и в същото време е обърната напред, към започнатата вече епоха романтизъм.

Нейната четвърта част съдържа изпълнение от хор и четири солови вокалиста на адаптация на поемата на Фридрих Шилер „Ода на радостта“.

Самият Бетовен е вече напълно оглушал, когато пише Деветата. Не успява да чуе дори френетичните овации след премиерата на 7 май 1824 г. Тази симфония и до днес запазва своето могъщество и внушение.

През 1971 г. Парламентарното събрание на Съвета на Европа решава да приеме Одата на радостта от 9 симфония на Бетовен за Европейски химн. Официално става символ на Съвета на Европа на 19 януари 1972 г., а през 1985 г. е признат от главите на ЕС като официален химн на Европейската общност, а от 1993 г. – на Европейския съюз. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа – свобода, мир и солидарност.