На 5 януари отбелязваме Попова Коледа (ден преди Богоявление – Йордановден). Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи.
Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. “мръсни дни”, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са “некръстените” дни, в които новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.
През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщите, за да изгони лоши, нечисти сили и болест. Домакините слагат паричка в котлето със светената вода.
На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем.
Този ден е първият от поредица водни обреди. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито “водни имена” на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо – ще се сбъдне.
Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.
На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят “совойници”. Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.
Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.
На Зимен Кръстовден именници са : Кръстьо, Кръстан, Кръстана, Кръстина, Кръстена, Кръстин, Кръстю.