
То̀дор Хрѝстов Жѝвков е виден политик от Българската комунистическа партия (БКП), който в Народна република България (НРБ) между 1954 и 1989 година заема най-високите ръководни постове – първи секретар (1954 – 1981) и генерален секретар (1981 – 1989) на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет на НРБ (1962 – 1971) и председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1989). Кмет на София (27 май – 1 ноември 1949).
Роден е на 7 септември 1911 г. в село Правец, Орханийско, в средно заможно семейство. Той е най-голямото дете на Христо и Маруца Живкови – след него се раждат брат му Георги и сестра му Цветана.
През лятото на 1932 година Тодор Живков е приет за член на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) при набирането на т.нар. „Кофарджиев набор“, наречен на убития предишната година комунистически функционер Никола Кофарджиев. Малко след това оглавява смятаната за голяма (30 – 40 души) партийна организация в Държавната печатница, а през есента става член на II районен комитет на партията в Подуяне, отговарящ за пропагандата. Според официалните му биографии през следващата година му е възложено да координира демонстрациите в София в подкрепа на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес.
Ролята на Тодор Живков в Партизанското движение е спорна, макар че по-късно той ѝ придава голямо политическо значение и официалната историография на режима често преувеличава нейното значение. От юни (април, по други сведения) 1943 година по решение на Софийския окръжен комитет на БРП Живков е включен в оглавявания от Лев Главинчев щаб на Първа Софийска въстаническа оперативна зона – факт, който е изцяло отричан от враждебни към него комунистически функционери като Петър Семерджиев.
Спорно е също участието на Тодор Живков в Деветосептемврийския преврат. Според съвременната историография, в дните преди преврата Живков оглавява специално създадено Оперативно бюро към областната организация на БРП, натоварено с охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата и отделни функционери на Отечествения фронт. Официалните биографии на Живков от периода на управлението му, както и неговите мемоари, му приписват присъствие в Градската градина със задачата да превземе Министерството на войната, ако изпратените там военни части не се справят с това. Тази теза не се потвърждава от спомените на много участници в събитията, а някои дори пряко я отхвърлят като по-късна фалшификация. Според мемоарите на Симеон Христов, публикувани през 1982 година, двамата с Живков научават за успеха на преврата от изявлението на Кимон Георгиев по радиото, след което организират манифестация в кварталите „Стрелбище“ и „Иван Вазов“.
Непосредствено след Деветосептемврийския преврат оглавяваното от Тодор Живков оперативно бюро, активни участници в което са бъдещите председатели на Народното събрание Владимир Бонев и Станко Тодоров, е превърнато в Щаб на Народната милиция в София със седалище в хотел „Славянска беседа“. Действащ успоредно с Дирекцията на милицията, Щабът е натоварен изключително с арести, разследване и тайни убийства, като играе активна роля в започналия масов терор срещу противниците на режима, а дейността му остава зле документирана. Там са отвеждани за първоначални разпити високопоставени „врагове на народа“ – бивши министри и депутати, висши военни и полицаи, като част от тях са избити.
Междувременно още на 11 септември 1944 година със заповед на регентите Живков получава военното звание подполковник, въпреки че през времето, в което е служил в армията като войник в трудови войски, има чин редник, а на 23 декември е повишен в полковник. Със заповед от 31 декември е назначен със задна дата, считано от 15 септември, за заместник-командир на Първи дивизионен артилерийски полк, но на практика не изпълнява длъжността си в частта, воюваща на фронта, а остава в София. Уволнен е официално от армията на 28 май 1945 година.
На 8 ноември при Тодор Живков идват близките до него членове на Политбюро Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев, които го убеждават да подаде оставка. Същия ден отново се среща със съветския посланик, а следващия ден провежда поредица от срещи с най-близкото си обкръжение. На започналото в 17 часа на 9 ноември заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставката си, която е приета и е взето решение мястото му да бъде заето от Петър Младенов. След заседанието Живков лично уведомява за резултата Виктор Шарапов. На продължилия на 10 ноември 1989 година Ноемврийски пленум на ЦК на БКП Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на ЦК на БКП. Освобождавайки го от функциите му, пленумът му изказва и благодарност за неговата дейност дотогава, а Петър Младенов в речта си изпраща Живков на „заслужен отдих“.
Живков е бил арестуван на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 година в София.