На 31-ви декември посрещаме Новата година. Традициите по света и у нас

Nova Godina

На 31-ви декември отбелязваме краят на текущата и началото на следващата календарна година.

Съвременното летоброене започва, след раждането на Спасителя Иисус Христос. Т. нар. “нова ера”, всъщност отбелязва годините след Неговото Рождество. С Рождество Христово се слага началото на ново летоброене.

Посрещането на новата година датира отпреди 4000 години, когато на първия ден от новата година („Акиту“) са се организирали празненства в древен Вавилон.

За римляните новата година е започвала от 1-ви април – денят, в който встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иверия, което налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно на 1-ви януари. Този прецедент се превръща в традиция. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. На 1-ви април започва да се празнува „лъжливата“ нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.

В Египет през 4241 г. пр. Хр. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през месеца на разливането на Нил – юли. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр.н.е.

През 2700 г. пр. Хр. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани „Празник на пролетта“, траят 3 дни и се честват през февруари. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но традиционно китайците по света отбелязват и нова година по китайския календар.

Според древния японски календар, всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа: плъх, бивол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Новогодишният празник трае от 30-ти декември до 3-ти януари и се отбелязва със 108 камбанни удара.

Според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22-ри март, а високосната – на 21-ви март.

Виетнамската нова година, наричана „празник Тет“, се празнува според лунния календар.

Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година ще бъде по-щастлива от старата.

Руснаците, за да приветстват новата година, след дванадесетия удар отварят вратата на дома си. По време на бившия Съветски съюз е прието да се разменят подаръци, най-често шоколадови бонбони.

Италианците носят червено бельо, а на трапезата слагат свински бут и леща, като признак на късмет и богатство през новата година.

Англичаните по традиция не посрещат новата година с шумни празненства, нито е прието да се канят гости.

Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.

Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, когато часът удари 12.

Словаците на трапезата непременно трябва да имат шаран.

Унгарците задължително трябва да имат на масата чесън с мед.

Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца.

Холандците поднасят на трапезата топли понички със стафиди.

Японците посрещат новата година рано сутринта на 1 януари, поздравяват се с чаша студена вода и след края на обичайните 108 камбанни удара всеки бърза да се изкачи нависоко, за да приветства Слънцето.

Етиопците запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци.

Гвинейците в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство.

Китайците слагат на новогодишната трапеза нарциси.

В България в Новогодишната вечеря трябва да присъстват възможно най-много ястия, като това изобилие е пряк символ на трапезата, която ни очаква и през цялата Нова година. Храната поставена на трапезата носи своя собствена символика и именно тя определя, колко ползотворна и благодатна ще бъде Новата година.

Обикновено трапезата за посрещане на Новата година трябва да бъде пищна и богата, като на масата задължително, трябва да присъства месо, вино, ядки, плодове, новогодишна баница с късмети и новогодишна погача с паричка, за да се разбере кой член от семейството ще носи парите, както и кой какъв късмет ще има през цялата година.

Споделете:

Прочетете също

poshtalion kurier

16 февруари – Международен ден на пощальоните и куриерите 

16 февруари е определен от Европейския съюз за Международен ден на пощальоните и куриерите. Професията …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *