На 30 август, преди 31 години, се състояха историческите “Боянски ливади”

На 30 август, 1992 г. се състои историческата пресконференция на президента на България Жельо Желев, известна като „Боянски ливади“, на която той критикува правителството на Филип Димитров.

Държавният глава обвинява правителството, че е е влязло в конфликт с медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извънпарламентарните политически формации. Няколко месеца по-късно кабинетът пада.

Правителството на Филип Димитров обявява за основна цел на управлението си „смяната на системата“ – изцяло да се сменят политическите и икономически условия, наследени от социализма, както и чрез лустрация да се отстранят от държавната администрация всички стари кадри. Точно методите, с които се осъществява тази цел обаче вкарват кабинета във война с всички. Правителството успешно прокарва всички свои законопроекти в Народното събрание, защото се ползва със значителна подкрепа. Но благодарение на ДПС. Защото въпреки, че на изборите СДС е победил „с малко, но завинаги“ по думите на тогавашния депутат Александър Йорданов, сините нямат собствено парламентарно мнозинство. В парламента влизат само три политически сили. Съюзът има 110 депутатски места, БСП със своите съюзници – 106, ДПС – 24. И комфортът на властта, следователно, се дължи на ДПС. Доста от сините кадри обаче силно подценяват този факт и започват да се държат високомерно към колегите си от ДПС. В самия Съюз на демократичните сили се оформят две крила, появяват се „сините кинжали“ – най-радикално настроените в ръководството на СДС, сред които е и самият премиер. През май 1992 г. Филип Димитров прави промени в кабинета. Във второто правителство на Димитров има много адвокати – негови колеги от столичния Втори адвокатски колектив, факт, който допълнително изостря ситуацията.

Държавният глава, който е и първият председател на СДС, обаче се опитва да зарови томахавката на войната. И още преди лятната ваканция на депутатите кани парламентарната група на СДС в президентството. На тази среща споделя с бившите си съпартийци същите опасения, които по-късно ще сподели с обществото на прословутата пресконференция.

Сред сините обаче вече е настъпил дълбок разкол, за което свидетелстват пък спомените на Александър Димитров. Ние искахме от нашето правителство повече антикомунизъм, категоричен е той. А в статията си „Боянските ливади – историческата грешка на д-р Желю Желев“ директно казва: „Пресконференцията на „Боянските ливади” на 30 август 1992 г. не само не бе „постлана с добри намерения”, но наистина се превърна в път към ада за българската демокрация. Тя директно бе възприета като сигнал за сваляне на първото демократично правителство на България.“

Премиерът Димитров забранява на партийния орган – вестник „Демокрация“ да отрази критичната пресконференция на д-р Желев. Дни след Ливадите започва разцепление в парламентарната група на СДС. Първи се отделят 23-ма народни представители, привърженици на д-р Желев. Малко по-късно се отцепва още една група, начело с Димитър Луджев. В тази обстановка председателят на Народното събрание Стефан Савов подава оставка. И тя е приета.

На националната конференция на СДС през септември д-р Желев е обруган от „кинжалите“ и си тръгва огорчен. Политическата обстановка продължава да ескалира, още повече, че избухва и т.нар оръжеен скандал. Ръководителите на специалните служби дават безпрецедентна пресконференция, на която шефът на разузнаването ген. Бриго Аспарухов заявява, че съветник на премиера Филип Димитров е участвал в оръжейна сделка с Македония.

В тази обстановка премиерът Филип Димитров иска от парламента вот на доверие, убеден, че ще го спечели. Но не става така, тъй като ДПС не го подкрепя. И кабинетът пада от власт. За което и до днес най-твърдите антикомунисти обвиняват покойния президент.