Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Герб на Република България. Снимка: Уикипедия
На днешната дата, 29 юли през 1997 година Народното събрание одобрява настоящият герб на България.
Той е първият след края на социалистическото управление в края на 80-те години, а за точния му вид дълго се водят политически спорове.
Изработен е по проект на Николай Гогов и Георги Чапкънов и в него има 3 лъва и 4 корони.
Гербът на Република България се определя със Закона за герба на Република България, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и българската държава:
„Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лявата и дясната хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „Съединението прави силата“.
Стилизирани изображения на лъв има в Първото българско царство. Лъвът, като символ на власт, сила и храброст, е засвидетелстван и през Второто българско царство.
Най-старият български герб датира от около 1295 г. Откриването му е вследствие на работата на двама членове на БХВО – Иван Войников и Петър Яначков, които го издирват и осигуряват информация за извора, факсимилета и научни коментари в библиотеки във Великобритания и САЩ. През 2004 г. друг член на БХВО д-р Стоян Антонов открива „герба на императора на България“ в Гелдренския гербовник. До 2003 г. се смята, че най-старият български герб датира от 14 век, поместен в пътепис на анонимен марокански пътешественик.
Във връзка с подготвяния тогава проект за „Закон за герб на Република България“, в който се предвижда гербът да съдържа допълнителни елементи (корона и т.н.) освен посочените в цитирания член на Конституцията, на 10 март, 1995 г. Конституционният съд дава ход на дело по искане на 74 народни представители от 37-мото НС с молба да даде тълкуване на чл. 164 от Конституцията в смисъл: „Нарушава ли се цитираният текст, ако освен основните елементи, вписани за герб на Република България, изображението съдържа и допълнителни?“
Депутатите застъпват съображението, че: „конституционният текст не предрешава въпроса, дали лъвът ще е коронован, наред с възможността за включване на допълнителни елементи за повишаване естетичността и засилване емоционалното въздействие на този висш символ на българската държавност“.
