Свети Тома Аквински е италиански богослов и схоластически философ. Идеите му лежат в основата на късния философски възглед на католическата църква, наричан томизъм. През 1879 г. томизмът е провъзгласен официално от папа Лъв XIII за основополагащо учение във всички католически учебни заведения. Католиците смятат Тома от Аквино за един от най-великите богослови в историята и за един от тридесет и тримата отци на Църквата.
Тома Аквински е възпитан в абатството на монасите бенедиктинци в Монте Касино, Италия. Там приема монашески сан през 1248 г. Следва в Париж с голям успех, за което е наречен Doctor universalis и Doctor angelicus. От 1248 до 1252 г. е студент на свети Алберт Велики в Кьолн. Следва отново в Париж от 1256 до 1259 г. и преподава след това в Италия (Рим, Витербо и Орвието). От 1269 г. е научен префект на Доминиканския орден в Неапол, където създава школа.
Умира на път за Втория Лионски събор във Фосанова.
Жизненият му път е път на учен, а не на църковен сановник, политик или царедворец, въпреки че е прекарал дълго време в папския двор. Произведенията му, впечатляващи дори само със своето количество, обхващат почти цялото поле на тогавашната наука, макар да е разбирал богословието като център на всички свои усилия. Широтата на интересите му, яснотата на аргументите и способността на въображението му да намира систематични връзки са били впечатляващи още за неговите съвременици.
След смъртта му Доминиканският орден го обявява за авторитет в богословието. През 1323 г. папа Йоан XXII канонизира Тома Аквински за светец.