Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
“Противникът е в обкръжение”, худ. Димитър Гюдженов
На 28-ми ноември 1885 г., след убедителната българска победа при Пирот, по време на Сръбско-бълхарската войан, сръбската армия е изправена пред пълен разгром. Българската армия се готви да атакува Ниш, но пълномощния министър на Австро-Унгария в Белград граф Кевенхюлер пристига в Главната квартира на Българската армия в Пирот и настоява пред българския княз Александър I Батенберг да се прекрати по-нататъшно настъпление, заплашвайки с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Българският владетел е принуден да приеме.
Сръбско-българската война започва на 14-ти ноември (2-ри ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. По това време Русия, която подкрепя младата българска армия с висши офицерски кадри, с цел създаване на самостоятелна войска, изтегля своите инструктори. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.
След убедителната българска победа при Пирот Сръбската армия е изправена пред пълен разгром. Българската армия се готви да атакува Ниш, но на 28 ноември (16 ноември стар стил) австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Кевенхюлер, пристига в Главната квартира на българската армия в Пирот и настоява пред българския княз Александър I Батенберг да се прекрати по-нататъшно настъпление. Кевенхюлер заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта и с евентуална руска намеса. Българският владетел е принуден да приеме. Като демаркационна линия е избрана текущата фронтова линия.
Между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват на 21 декември (9 декември стар стил). Мирният договор е подписан в Букурещ на 3 март (19 февруари стар стил) 1886 г.
Победата изиграва важна роля за укрепване на международното положение на България и за признаването на Съединението. Поражението на Сърбия засилва общественото недоволство срещу крал Милан. През 1889 г., след три години политическа нестабилност, той абдикира в полза на сина си.
