На 27 януари, преди 71 години, е родена една незабравима Гергана

Гергана Бърдарова, момичето от с. Бреница, гимназиалната красавица от Червен бряг, обичаната студентка от класа на проф. Надежда Сейкова във ВИТИЗ, младото дарование в ДТ „Иван Радоев” – Плевен.

Идва в Плевен веднага след завършването на ВИТИЗ. Остава вярна на плевенския театър въпреки примамливи предложения и конкуренция с протежирани по онова време имена в театъра.  Изиграни много роли, изживяни много животи на сцената. И един звезден миг, оказал се катастрофален после. Ролята на Дора в „Една жена на 33”./ 1982 год./ Който е гледал филма, знае за какво става въпрос. Второстепенна роля, изиграна блестящо с очакване за филмова награда. Станка Шопова, тогавашен секретар на ЦК на ДКМС е бясна  заради образа на комсомолския секретар. Владимир Каракашев пише разгромяваща статия срещу филма в официоза „Работническо дело”. Филмът е спрян. За дълго време е спряна и кариерата на актьорите играли във филма. Негласно разбира се.

Гергана повече не получи покана за роля в български игрален филм. Останаха театралните роли и там се раздаваше до край. С талант и визия. Гласът ѝ можеше да бъде разпознат веднага: тембър с богати обертонове, кристален звук, който стигаше до последния ред в салона, без викане и напъване.

А очите ѝ – те са нещото, което прави белег в душата. Очите на всички актриси са красиви. Но на Гергана бяха искрящи. В буквалния смисъл. Помня думите на общия ни преподавател по физика в гимназията в Червен бряг, Иван Вутов. „Как да ѝ се скарам на Гергана? Ами тя като ме погледне с тия очи и се предавам”.

Природата беше щедра към нея. Беше ѝ дала не само хубост, но и характер. Ужасяваше се от подлостта, а такава има дори и в театъра. Не търпеше господар на сърцето си – вярна беше в любовта и приятелството. Радваше се на чуждия успех. Не обичаше да говори за огорченията. Обичаше живота. И живееше с героините си. Случваше се да ми каже „Чакай да стана Гергана и ще се видим” Толкова беше отдадена на ролите си, че ѝ трябваше време да излезе от тях.

Така беше и с Аркадина от „Чайка” по А.П. Чехов. Амбициозна постановка на плевенския театър от януари 2002 година. За нея се шумя много, медиите я отразяваха подобаващо. Аркадина на Гергана Бърдарова и Трепльов на Пенко Господинов бяха изиграни блестящо. Гергана беше във вихъра си. За нея, да играе Чехов, пък макар и „по”, както я майтапех, беше предизвикателство и отговорност.

В театъра Гергана изигра стотици роли. В живота – само една. На почтен, сърдечен и богат душевно човек. Беше приятел. И като приятел беше водеща на тържеството на 4  февруари 2008-ма,  по случай откриването на сватбената ми агенция. Седмица след това – почина. Зловеща игра на съдбата се оказа това – последната ѝ роля да бъде при мен. Трудно се понася подобно нещо. Затова не отидох на погребението ѝ. Не можех да понеса гледката, исках да я помня жива.

Но Съдбата си знае работата. Някой  трябва да напомня, че в този град и в този театър, е имало такава актриса.Такъв  талант и човек. Оказа се, че този някой е трябвало да съм аз. Добре тогава.

Честит рожден ден, приятелко! Плаче ми се, но знам, че не обичаш мелодрами. Затова – пий една ракия днес с Бога и Иван Радоев, там, в небесните вселения.

А тук – ние те помним! И така ще бъде докато сме живи.