На 27 юли Църквата отбелязва Свети Седмочисленици

Sv Sedmocislenici with Jovan Kukuzel in Ardenica

Св. Седмочисленици и св. Йоан Кукузел. Стенопис от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица (днешна Албания), изграден върху основите на черквата “Св. Троица”, строена с ктиторството на св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча. Снимка – Интернет.

Седмочисленици е събирателно название за 7 светци, почитани от Българската православна и други църкви като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата.

Това са Светите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Учениците били изгонени от Моравия и намерили прием в България. Проявили монашески подвизи и насаждали вяра и религиозна просвета сред народа през IX век.

Честват се заедно на 27 юли. На тоя ден е починал първият от тях – Свети Климент ( 916г.).

Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий.

Методий  е настоятел на византийския манастир „Полихрон“, на планината Малък Олимп (край днешна Бурса). Там с негова помощ и участие брат му Кирил създава глаголицата – първата славянска азбука. Групата от последователи на Кирил започва да се образува през 856 г. още в манастира. Повечето от просветителите са южни славяни и знаят родния си славянски език.

През 863 г. по покана на княз Ростислав – владетеля на Великоморавия, се установяват в неговата столица Велеград, където превеждат на славянски език евангелия, псалтири и други църковни книги.

Още приживе  просветното дело на братята Кирил и Методий, макар и широко прието от славянското население, не е приемано еднозначно от светски и църковни власти, засягайки интересите на свещенослужителите, извършвали богослужение на гръцки и други езици.

Seven Saints Седмочисленици Св Наум

Стенопис със Седмочислениците в манастира „Св. Наум“ край Охрид. Снимка – Интернет.

След смъртта на Кирил (869) и на Методий (885) останалите ученици от групата начело с Климент, Наум и Ангеларий бягат от гоненията и достигат до България, където срещат спасение и подкрепа.

През 886 г. българският владетел Борис I посреща книжовниците, като дава  държавна подкрепа на тяхното свещено дело. Създадени са 2 главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква.

Наум оглавява школата в Плиска, която е преместена в Преслав (893) и става известна като Преславска книжовна школа. Климент е изпратен (886) да основе школа в югозападните български земи с център Охрид (известна като Охридска книжовна школа), като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за 7 години лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Към него се присъединява Наум през 893 г.

Така се създават нужните условия и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията е заменен с народностния български език, разбираем за практически всички българи в онези времена.

След приемането на християнството от Киевска Рус сътворената от тях църковна книжнина налага старобългарския език като официален държавен и църковнослужебен език от Адриатика до Далечния изток.

Споделете:

Прочетете също

V 3

Волейболистките на пловдивския клуб „Марица“ спечелиха първото издание на турнира в Плевен за купа „Стефка Великова“

Момичетата на пловдивския волейболен клуб „Марица“ станаха шампиони в първото издание на волейболния турнир на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *