
Св. преподобномъченица Параскева Петка Римлянка.
Мозайка в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” в София
Родителите на преподобномъченица Параскева били
Приела монашество, Параскева жестоко пострадала за вярата си в Христа при царуването на Антонин. Хвърлена в котел с кипящо масло и катран, тя останала невредима. На мъченията ѝ присъствал сам императорът. Но в очите му попаднали пръски от кипящата течност, в която била Параскева, и той ослепял. По негова молба мъченицата му дарувала отново зрение. Така тежките страдания на св. Параскева били придружени от чудеса. Чрез тях тя обърнала мнозина към Христа. Преподобномъченица Параскева била посечена с меч. Мощите ѝ по-късно били пренесени в Цариград.
Освен св. преподобномъченица Параскева Римлянка Православната църква почита и други светици с името Параскева:
Великомъченицата Параскева Иконийска (28 октомври), родом от Икония (Мала Азия), отдала живота си на милосърдие и проповед, посечена след много мъчения също с меч по време на гонителя Диоклетиан през 303 година.
Преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът ѝ и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането под турско робство светите ѝ мощи почивали в църквата “Св. Петка Търновска” във Велико Търново. След вековни странствания те били положени през 1641 г. в катедралата в Яш (Северна Румъния) – място на поклонници от цял свят.
Именно на тази българска светица е кръстен плевенският храм “Света Параскева”, сведения, за когото, се срещат в османо-турски регистри от 1523 г.
През 1850 г. в тогавашната Маньова махала, със скромни дарения на местното население била построена малка църква от двойни плетове и вар, посветена на св. Петка-Параскева.
Около 1858 година към църквата било открито училище. С развитието на занаятите и търговията в града се наложило и малката църква да се поднови и разшири. С много усилия за няколко месеца църковното настоятелство успяло да получи съответните султански берати.
Градежът на храма започва в 1868 г. година и завършва в 1869 г. година. Така на мястото на старата “плетеница” била построена великолепна трикорабна базилика. Автор на сградата е големият тревненски първомайстор Генчо Кънев.
На 26 юли Църквата почита и паметта на св. свещеномъченик Ермолай Никомидийски и другарите му († 305).