
Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 година в Пловдив по време на Османската империя и умира 70 годишен на 25 август1942 година в Царство България. Той е от първото поколение български композитори и един от пионерите на българската професионална музика. Баща му Х ристо Пипков е музикант, синът на Панайот Пипков – Любомир, продължава делото на баща си и дядо си.
Панайот Пипков като дете учи цигулка, пише стихове, увлича се от театър и участва в софийски театри по онова време: „Основа”, Софийска драматична трупа и „Сълза и смях”.
През 1898 година заминава за Милано където учи музика.
През 1899 година става диригент на музикалните дружества във Варна и Русе.Нао голяма част от творческия му път е свързана с Ловеч. Става член на ловешкото македоно – одринско дружество, а след среща с Гоце Делчев написва текста и музиката на „Стига вече”. Творбата става химн на македонския народ.
Панайот Пипков работи като учител по музика в Ловеч и става душата на музикалния живот в града. Създава ученически хорове, ръководи градския духов оркестър, капел майстор на военния оркестър. В Ловеч написва музиката на „Български всеучилищен химн – Св. Св. Кирил и Методий”.
По-късно се установява в София, където е хормайстор в Народната опера. Поставя оперетите „Царицата на чардаша”, +Есенни маневри” и „Розата на Стамбул”. Освен диригент на Градската духова музика, става диригент и на първата духова музика на полицията.
Пипков е автор и на оперетите за деца – „Щурец и мравка” и „Деца и птички”. Създател на множество хорови песни, като особено популярни са „Сладкопойна чучулига”, „Когато бях овчарче”, „Де е България”. Първите образци на клавирни пиеси също са на Панайот Пипков.
На 3 май 2001 година, Ловеч посмъртно го удостоява със званието „почетен гражданин”. Люляковите тържества в града са именувани „Панайот и Любомир Пипкови”. Градският смесен хор на Ловеч и няколко улици в града носят неговото име.
В Плевен Националното училище по изкуствата носи името на Панайот Пипков.