На 24 юни честваме Еньовден


Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за болестта без име. Снимка – Интернет

Честванията на Еньовден датират още от времето на мистичните траки. Самият ден съвпада с лятното слънцестоене, затова в много от поверията  е вплетен култът към слънцето. 

Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Летен изгрев. Снимка – Интернет

На Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за болестта без име.

От билките са правят китки, толкова на брой, колкото са членовете на семейството, и се завързват с червен конец. Оставят се да пренощуват отвън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на човека, на когото са наречени. След това се окачват в дома и се използват през цялата година за лечение на болните. Освен китките, от останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец. През него минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.

Цветята, билките и тревите, събрани на Еньовден, притежават не само лечебна, но и магическа сила. Момите, които страдат от несподелена любов, могат да си върнат радостта от живота с помощта на тинтява, комунига, вратига, чернотрън, дилянка, тъжец, пелин и други билки, които освобождават човешката душа от унищожителното чувство.

Етнографски музей – Елхово. Костюм на „Еньова буля“ от 19-ти век. Снимка – Интернет.

Обичай, който се изпълнява на Еньовден и  е свързан с магическата сила на водата, е обичаят „Ладуване“. В него основното действащо лице е „Еньовата буля“, в чиято роля се превъплъщава момиченце (на 4 или 5 години), което по традиция е най-малкото дете в семейството. То е облечено в булчински одежди, с накити, но е с червено було. Момите разнасят детето из нивите на селото, за да бъде плодородна земята, а неговите думи се приемат за предсказания. След като приключат с обхождането на селското землище, девойките започват гадаенето за женитба.   „Еньовата буля“ започва да вади китките им от билки, които са сложили предната вечер в мълчана вода,  една по една, а момите пеят песни за имотност и женитба.

На 24 юни имен ден имат: Еньо, Йоан, Йоана, Янко, Яна, Янита и Биляна (тъй като е кръстена на билките).

На 24 юни празнуват също фармацевтите и фитотерапевтите, които са наследници на някогашните знахари.

Прочетете също

Акция на полицията в Плевен „Децата тръгват на училище! Да ги пазим на пътя!“

Акция на полицията в Плевен „Децата тръгват на училище! Да ги пазим на пътя!“

Снимка – Интернет. Традиционната акция на полицията „Децата тръгват на училище! Да ги пазим на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *