Илия Бешков. Снимка: Александър Сертев, 1956
На 24 юли 1901 г. в Долни Дъбник е роден Илия Бешков Дунов – един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век.
Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като писател и педагог.
Бешков следва 3 години в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Завръща се за кратко в Плевен като учител, след което започва да учи живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов, която завършва през 1926 г.
Още като студент печата карикатури в сп. „Маскарад“, „Див дядо“, „Българан“, „Стършел“, „Вик“и илюстрира изданията на издателствата „Т. Ф. Чипев“ и „Хемус“. От 1925 г. сътрудничи на в. „Пладне“ и редица други издания.
Арестуван е два пъти – през 1923 г. за участие в юнското въстание и след априлските събития през 1925 г.
От 1930 г. е член на дружеството „Родно изкуство“, а от 1945 г. преподава в Академията рисуване, илюстрация и оформление на книгата. Редовен професор там става през 1953 г., завежда катедра „Графика“ до края на живота си.
Известни негови работи са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България.
Умира в София на 23 януари 1958 г.
В същата година в Плевен е основана Художествената галерия, която носи неговото име и до днес, като филиал на Историческия музей.
През 1978 г. галерията е преместена в специално построен оригинален архитектурен ансамбъл с експозиционна площ над 2500 m².