
Александър I Невски е велик княз на Владимирско-Суздалското княжество от 1252 до 1263. Обикновено е смятан за една от най-важните фигури на средновековна Русия, а изследователи разглеждат управлението му, като начална точка на формирането на руския етнос.
В края на 13 век е съставена хрониката „Житие на Александър Невски“ („Житие Александра Невского“), която го описва като идеалния княз-воин и защитник на Русия. По заповед на Петър I останките му са пренесени в манастира Александър Невски в Санкт Петербург, където се намират и днес.
През 1725 императрица Екатерина I създава ордена Александър Невски като едно от най-високите руски военни отличия.
23 ноември е храмов празник на катедралата „Св. Александър Невски“ в София.
През 1879г. Учредителното събрание взема решение за „изграждане на паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“. Дадени са няколко предложения за място на паметника и първоначално е избрано Търново, но след като за столица е избран гр. София Първото обикновено народно събрание решава храмът да се построи в столицата. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Събрани са доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лв.
Основният камък е положен с изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. Стенописите, мозаечните пана и иконите на храма са изпълнени от най-известните за времето си 13 руски и 11 български художници. Храмът има 12 камбани, като най-голямата е най-високата на Балканите – с височина 52 метра.
„Свети Александър Невски“ е катедрален храм на българския патриарх. През 1951 г. храмът е обявен за патриаршеска катедрала, а през 1955 година е обявена за паметник на културата с национално значение. Храмът е най-голямата източноправославна катедрала на Балканския полуостров, която събира около 5000 души.
Днес празнуват хората, които носят имената Александър, Александра, Алекс, Алексия, Сашо, Сашка, Цанка, Цанко.
