На 20 юни отбелязваме Петдесетница – началото на Църквата

Икона за Петдесетница. Снимка – Интернет

Празниктъ е подвижен и винаги се падат 50 дни  (неделя) след Великден. Денят преди Петдесетница е Черешова Задушница.

Петдесетница възпоменава евангелското събитие, при което след Възнесението на Иисус Христос неговите ученици – апостолите – се събрали за молитва в Йерусалим. Изведнъж чули шум и над тях започнал да се спуска Светият Дух във вид на огнени езици, които се разделили и застанали по един над главата на всеки от апостолите. Така Христовите ученици се изпълнили със Светия Дух и получили неговите дарове – да говорят и проповядват Словото Божие сред различни народи и на различни езици. Изпълнени по този начин от божествените енергии, те стават вестители на Евангелието по целия свят. Затова Петдесетница се смята за начало, т.е. рожден ден на Църквата.

Под влияние на православната църква в българската народна традиция празникът се нарича още Света Троица, защото на този ден апостолите влизат в пълно единение с Бога, който има три лица в неразривно единство. Апостолите са познали Бог-Отец чрез Сина Божий – Исус Христос, а чрез даровете на Светия Дух им е разкрита цялата божия истина. Това се отнася и за всеки християнин, който в момента на кръщението си влиза в общение с троичния Бог чрез Светия Дух.      

Ореховите листа имат важно значение и в българските традиции на Света Троица. Тъй като се вярва, че душите на починалите са пуснати на Великден и се прибират на Спасовден, Света Троица или Свети Дух, в някои райони като Родопите, Тракия, Странджа на тези празници жените носят свежи орехови листа, разстилат ги върху пода на църквата и коленичат върху тях, затваряйки очите си. Вярва се, че по този начин те „могат да чуят или да видят“ починалите си близки или светците. След литургията тези листа се носят на гробищата и се разстилат по гробовете – „за да правят сянка на починалите“. В Ловешко вместо орехова шума в църквите се носят липови листа и клони и се коленичи върху тях, а след това също ги отнасят на гробищата. В селата в Троянско наричат Петдесетница „празник на липата“, защото в този ден дърветата обръщат листата си надолу. На излизане от църквата след празничната литургия хората преминават под венец от липови клони „за здраве“. 

Взетите на Петдесетница от храма осветени орехови или липови листа, освен че се пазят на домашната икона, се използват като универсален лек – против молци, като са ги слагат между тъканите и дрехите; поставят ги и в хамбарите, за да няма червеи по житото; при болест ги запалват и се опушват, „прикадяват“ с дима от тях. Изсушената осветена орехова шума поставят и в храната на овцете „за здраве и против уроки“. С ореховата шума на Петдесетница се закичват къщите, кошарите и другите стопански постройки, подобно на зеленината на Гергьовден.   

Имен ден празнуват Трайко, Траян и Траяна

Прочетете също

Акция на полицията в Плевен „Децата тръгват на училище! Да ги пазим на пътя!“

Акция на полицията в Плевен „Децата тръгват на училище! Да ги пазим на пътя!“

Снимка – Интернет. Традиционната акция на полицията „Децата тръгват на училище! Да ги пазим на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *