Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец е български духовник. Той е монахът, който приема като дар плодове, но не и злато от българския владетел цар Петър I.
Считан е за най-великия български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патрон на българските будители, още приживе наричан „земен ангел“ и „небесен жител“. Произходът на „ставропигия“ е следният: „При основаването на известен манастир, в основата му се забивал кръст. Когато кръстът не е забит от епархийския епископ, а от патриарха, тези манастири се наричат ставропигиални – те имат самостойно управление.“
Св.Йоан Рилски е роден, според житиеписците, в бобошевското село Скрино, вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927 – 969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври.
Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Йоан Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, както и село Добърско в южното подножие на Рила. По-късно на 20 км от селото основава Рилския манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 km от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
Свети Йоан Рилски се почита в Сърбия, Унгария, Молдова, Гърция, Русия и България.
Днес името на свети Йоан Рилски носят много учебни заведения в България:
Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“
Минно-геоложки университет „Св. Йоан Рилски“ в София
Рид Св. Иван Рилски на остров Ливингстън, Антарктика
Основно училище „Св. Иван Рилски“ в град Перник
Основно училище „Св. Иван Рилски“ в град Хасково
54 СУ „Свети Иван Рилски“ в град София
През 1995 г. по инициатива на Българския лекарски съюз денят на св. Йоан Рилски – 19 октомври става и ден на българския лекар.
От 1996 г. 18 август – денят на Успение на св. Йоан Рилски се чества като празник на миньорите. Празнуват и геолозите, и работниците от енергийно-суровинния отрасъл.