През 1921 г. Джеймс Бигс – фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. В района, в който живеел, имало силно пътно движение. За това той боядисал в бяло бастуна, който използвал за подпомагане на придвижването си. Белият цвят го направил по-забележим.
Кметът на Париж, през 1931г., приема идеята бастуните използвани от слепи хора да бъдат оцветени в бял цвят, за да се забелязват по-добре и белия цвят да бъде знак, символ на зрителния дефект.
През 1970 година президентът на Международната федерация на слепите обявява 15 октомври за международен ден на белия бастун. 10 години по-късно – февруари 1980, Президиума на Световния съвет за благополучие на слепите (по-голямата и по-стара световна организация на слепите) по предложение на председателя на комитета по рехабилитация взима също решение да препоръча на своите членове да отбелязват 15 октомври като Международен ден на белия бастун.
Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Признат е и като знак за тежко зрително увреждане и като символ за самостоятелността на хората без зрение.