На Трифон Зарезан празнуват лозарите, градинарите и кръчмарите
Това е трудов обичай, свързан с първата за годината обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване.
Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на бог Дионисий се отбелязвали с особено голяма пищност. И за да не остане някой, койтолозе копае и вино пие да не почете светеца, празнуването му е два пъти през февруари – на 1-ви и на 14-ти.
Рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. На този ден те не пристъпват територията на лозята защото не е женска работа и, за да ражда лозето. През този ден е забранено на жените и да режат, тъй като „Св. Трифон на този ден си отрязал носа“. Всеки мъж зарязва в своето лозе по две, три главини, а от всяка главина по няколко пръчки. Прекръства се, полива вино около главината, зарязва с косера/сърповиден лозарски нож/ и пак полива, като благославя. На места ръсят и със светена вода.Всеки стопанин отрязва дълга пръчка и от нея си прави венец, който слага като корона на главата си.
Обредната храна за лозето се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина, туршия, луканка и др. Освен това се подготвя бъклица с червено вино или ракия, украсена с китка здравец или бръшлян, вързана с червен конец. Косерът с който ще се зарязва, предварително се почиства и се наточва добре. В нова торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.
След като всеки стопанин е зарязал своето лозе, всички се събират на обща трапеза. Накрая на мегдана всички се хващат на трифонското хоро.