
Цветан Лазаров Лазаров е български инженер и професор, най-продуктивният български авиоконструктор (самолети „ДАР“, „КБ“ и „ЛАЗ“) и учен в областта на авиацията, работил в България.
Роден е на 25 февруари 1896 г. в Плевен.
От малък се увлича от техника, двигатели с вътрешно горене и авиация. Завършва пълен курс за пилот в Аеропланното училище в Божурище. Успява да се запише и завършва Висшето техническо училище в Берлин със специалност “Машиностроене и самолетостроене”.

Назначен е в заводите на “Юнкерс” в Турция, но се прибира в България и работи като инженер в конструктивния отдел на Държавна аеропланна работилница (ДАР) – Божурище. След това – в самолетната фабрика “Български Капрони” в Казанлък. После отново в София оглавява конструкторската работа в ДАР.
Инж. Цветан Лазаров е главен инженер на последното българско самолетостроително предприятие – Държавна самолетна фабрика, Ловеч – и главен негов конструктор. Като конструктор Цветан Лазаров участва в разработката на самолетите, произвеждани в ДАР – Божурище, и Самолетна фабрика “Български Капрони” – Казанлък. Създава и собствени конструкции на редица прототипни и серийни самолети българско производство. През тези години България е една от европейските сили в авиацията и произвежда не по-малко машини от държави като Германия.
Освен с разработването на нови модели самолети, професор Цветан Лазаров се занимава и с преподавателска дейност – професор по теория на самолета и самолетостроенето и ръководител на Катедра “Самолетостроене” в Техническия университет в София. Под негово ръководство израстват много способни аероинженери, които обаче не успяват да се реализират, тъй като българското самолетостроене е ликвидирано през 1954 г.
Всички машини от серията „ЛАЗ“ носят името си в чест на своя създател, а абревиатурата LZ, произлизаща от инициалите на професора, се ползва за код за разпознаване на българските полети в Международната организация за гражданска авиация.
Професор Лазаров умира на 13 януари 1961 г.
