
На 12 март 1872 г. митрополит Иларион Ловчански е избран за български екзарх. Той е български духовник, участник в борбите за самостоятелна българска църква в Османската империя. От 1852 до 1872 година е Ловчански, а от 1872 до 1884 – кюстендилски митрополит. През 1872 година е избран за пръв български екзарх, но не е утвърден от султана.
Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. При тайно гласуване той получава седем бюлетини, а Антим Видински – шест.
Изборът изненадал Високата порта, защото митрополит Иларион бил обвиняван в размирност на Ловчанска епархия и във връзки с дейността на Вътрешната революционна организация и Васил Левски.
Под благовидния предлог за напреднала възраст, слаби сили и лош слух Иларион Ловчански е принуден да подаде оставка. Четири дни по-късно на извънредно заседание на 16 февруари 1872 г. синодът избира за екзарх Видинския митрополит Антим I, който е утвърден от султана. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф I.