
Иван Цолов Винаров е съветски (полковник) и български офицер (генерал-лейтенант) и политик от Българската комунистическа партия. Полковник от Червената армия (1936), член на КПСС, съветски военен разузнавач в Европа и Азия, военен съветник на китайската армия, преподавател във Военна академия „Фрунзе“ в Москва. Той е създател на парк Кайлъка в Плевен и на Витската напоителна система.
Иван Винаров е роден на 11 януари 1896 година в град Плевен. Участва в Първата световна война и Владайското въстание. Активен сътрудник на нелегалния канал Варна – Севастопол – Одеса. За участието си в терористичната организация на БКП през 1921 година е осъден на осем години затвор.
През 1922 г. успява да избяга от затвора и емигрира в Съветския съюз, където учи във Висшата партийна школа на болшевишката партия. Влиза в състава на Разузнавателно управление на Червената армия и се занимава с прехвърляне на оръжие за Българската комунистическа партия, която по това време подготвя поредица терористични актове, най-мащабен сред които е атентатът в църквата „Света Неделя“.
Преминава 3-месечно обучение в специална военна школа в гр. Тамбов. Известно време работи в България и Австрия. В периода януари 1926 – февруари 1929 г. е съветник в Китай по въпросите на разузнаването. През този период встъпва в контакт с Рихард Зорге в Шанхай.От 1930 до 1933 г. е главен резидент в Австрия. Отговаря за европейските страни: Австрия, Полша, Чехословакия, Румъния, Югославия, Гърция, Унгария, България, Турция. През 1936 година завършва Военна академия „Фрунзе“ в Москва.
От декември 1936 г. до март 1938 г. е ръководител на разузнавателна организация в Париж. Една от главните задачи на организацията е съдействие на републиканците в Испания.
През юни 1940 г. е назначен за преподавател в катедра „Обща тактика“ на Академия „Фрунзе“. По-късно се занимава с подготовка на българските политически емигранти за водене на партизанска война. Изпълнява разузнавателна задача в Турция, съветник е на Георги Димитров по въпросите на разузнаването. През май 1944 година Винаров е изпратен в Черна гора и се присъединява към комунистическите партизани в Югославия.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Иван Винаров е натоварен с организацията на разузнаването в Държавна сигурност. През следващите години е последователно командващ Трудова повинност, помощник-министър на строежите и пътищата и министър на строежите и пътищата в първото правителство на Вълко Червенков.
През 1946 г. по негова инициатива се създава Инициативен комитет за превръщане на съществуващия дотогава ловно-стрелкови парк „Сокол“ в Народен парк „Кайлъка“ в Плевен. Иван Винаров е избран за негов първи председател.

След пенсионирането си се установява в Плевен. Ползва малка къща в парк Кайлъка. От 1958 г. до смъртта си е народен представител от Плевен. Негова е заслугата за почти четирикратното разширяване на защитената паркова територия. Негови са и идеите за изграждането на язовири около Плевен. За приноса си към развитието на Плевен е обявен за почетен гражданин.
След смъртта на Иван Винаров къщата, в която той прекарва последните години от живота си и край която е погребан, става музеен кът. През 1993 г. експозицията е закрита.

С Протокол № 27, решение № 785 на Общински съвет – гр. Плевен от 16.02. 2006 г., къщата е включена в списъка на обектите за приватизация. Общински съвет – Плевен разглежда въпроса за къщата на генерала още два пъти. На свое заседание на 28.10.2018г. не стига до решение. На заседание на 25.11.2020 г. е предоставена за 10 години за безвъзмездно ползване от Фондация „Аз съм Кайлъка“.
Спорна личност, но велик българин и достоен плевенчанин! А оставихме къщата му да се превърне в нужник.
Никакъв спор няма, любезна ми Геновева, това е разузнавач от световен мащаб. Като оставяме великите да потънат в забрава единственото, което правим е че се лишаваме от основание за самочувствие като народ. И в резултат всички знаят за холивудските шпиони, а за нашите дори не подозират.
Благодаря че ми припомнихте!