На 11 ноември 1952 година, комунистическият режим убива Евгений Босиилков

Евгений Босилков е роден със светското име Викентий на 16 ноември 1900 година в Белене. Родителите му, Левиджо Босилков и Беатриче Босилкова, са имали пет деца: Йосиф, Павел, Атанас, Винченци (Евгений) и Никола.

Първо е приет в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария в Русе, където е седалището на Никополската епархия с епископ монсеньор Дамян Теелен, холандец по произход.

Продължава духовното си обучение в Белгия и Холандия. През 1927 година е изпратен в Рим в Папския източен институт. Дотогава там е учил само един българин, станал по-късно епископ – Симеон Коков.

От 1929 г. до 1934 г. е назначен за енорийски свещеник в Русе. През 1931 г. завършва института, става доктор на източноцърковните науки, защитавайки дисертация на тема „Съединението на българите с римското седалище през първата половина на XIII век“ (Калояновата уния).

През 1934 г. е назначен за енорийски свещеник на църквата в селището Бърдарски геран, населено с преселници от Банат. Промените след 9 септември 1944 г. бележат застой в дейността на Босилков. През този период той се сближава с представителя на Ватикана в България. След смъртта на епархийския архиерей Дамян Теелен през 1946 г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от 26 юли 1947 г.

През този период Босилков активно участва в съживяването на вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт.

 Започват арести на свещеници, между които е и епископ Босилков. В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на „провинението“, той е на седмо място, след отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов.

Съдебният процес е на 3 октомври 1952г. като преди това подсъдимите, включително и епископ Евгений, са подложени на тежки побоища и изтезания. Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11 ноември1952 г. И до днес не се знае мястото където са погребани убитите свещеници.

На 27 март 1994 г. папа Йоан Павел II официално признава мъченичеството на епископ Евгений Босилков и той е провъзгласен за блажен на католическата църква от папа Йоан Павел II.

Наследство и почит

• Католическата енория в Габрово носи името „Блажен Евгений Босилков“
• Светилище „Блажения Евгений Босилков“ в църквата „Рождение на Блажена Дева Мария“в Белене пази капсула, изработена във Ватикана, в която се съхранява част от окървавената му риза.
• Лични вещи на Босилков – броеницата и разпятието, което той е използвал по време на службите – са дарени на плевенския регионален исторически музей от племенника на Босилков – Руси Дженев.
• Няколко седмици преди посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 година, барелеф на епископ Евгений Босилков, епископ Иван Романови свещеник Флавиан Манкин е изграден пред църквата „Пресвето сърце Исусово“ в гр. Раковски в знак на почит към тяхното дело.