Йоан Кукузел е византийски църковен певец и композитор, музикален теоретик и реформатор на византийското нотно писмо и канонизиран светец.
Предполага се, че има български произход, тъй като една от неговите композиции, посветена на майка му носи заглавието „Полиелей на българката“. Надарен е с прекрасен глас и съвременниците му го наричат Ангелогласният.
Роден е вероятно от смесен брак в околностите на Драч, тогава във Византийската империя, в последните десетилетия на XIII век. Получава своето образование в императорското певческо училище в Константинопол, Византия. След това отива в Света гора, където живее до края на дните си. Прекарва основната част от живота си в Света гора, в манастира Великата Лавра.
Обновява византийската музика с български интонации. Осъществява 2 реформи – въвежда многогласието и усъвършенства старото нотно писмо.
Сведения за неговия живот се черпят от житието му, съставено в края на XIV век. Препис от него се съхранява в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.
Музикалната дейност на Йоан Кукузел е твърде значима и популярна, макар че не всички ръкописи, съдържащи негови творби са добре проучени. Известни са 90 негови композиции. Най-прочутата му творба е „Полиелей на българката“, която е посветена на майка му. Запазени са много негови изображения, които подчертават неговата популярност.
Българският писател Добри Немиров пише романа „Ангелогласният“ (1938), посветен на Йоан Кукузел.
Умира на 80 годишна възраст през 1360г. във Великата Лавра, Византия.