На чии гласове ще разчитат партиите в област Плевен за изборите на 27 октомври?

28.94% е избирателната активност в област Плевен на 9-ти юни 2024 г. Това бяха избори 2 в 1 – за европейски и български парламент. Гласуват едва 66 120 избиратели от общо 228 503.

С гласовете си тези 28% изпратиха 8 депутати в НС. ГЕРБ успя да вземе два мандата, останалите – по един. Да припомним имената на плевенските депутати, станали такива след изборите на 9-ти юни:

• Пламен Тачев и Валери Лачовски /ГЕРБ-СДС/
• Кирил Тодоров /“Възраждане”/
• Марио Рангелов /Движение за права и свободи/
• Богдан Богданов /”Продължаваме Промяната – Демократична България”/
• Христинка Иванова /”Има такъв народ”/ 
• Георги Свиленски /”БСП за България”/
• Христо Борисов /”Величие”/

Отново сме пред избори, но картинката сега е друга. И тя е мрачна и непредвидима. Какво показва един бърз поглед върху нея?

ДПС се раздели на две, „Величие” се разпаднаха, ерозия руши отвътре БСП. Единствено „Възраждане”, ГЕРБ и ПП/ДБ са относително монолитни. Относително, защото и при тях има напрежение около листи и водачи, което за сега е овладяно, макар и привидно.

За изборите през октомври партиите не предлагат нови лидери за водачи на листите в област Плевен. Дори „Новото начало” не е ново, защото водачът на листата е добре познат на плевенчани от условната му присъда за търговия с влияние и топлата му буковлъшка връзка с тамошен „спец” по купуване на гласове.

ПП/ДБ решиха, че е печеливш ход да изпратят в Добрич плевенчанин за водач, а в Плевен да бъде софиянец. От което ще загубят и двата града. Твърде вероятно е техните 10% в Плевен от изборите през юни, да се стопят до 7-8. Министерската биография на техния водач в плевенската листа няма да помогне, защото трябва и житейска такава, свързана с Плевен.

ИТН пак залага на старата тактика – плевенският шоумен за водач, та популярността му да дръпне гласове. Това ще го има, но едва ли до 9%, колкото взеха през юни. Плевенчани не забравят, че шоуменът печели вотове, а после се отказва да влезе в парламента като депутат.

БСП е в насипно състояние в област Плевен. Водачът на листата им не е безспорна фигура, въпреки богат организационен и дори министерски опит. Според градските легенди много социалисти ще гласуват за „Възраждане”, други за ГЕРБ. Ако това е така, БСП трудно ще повтори своите 9% от юни т.г.

За „Величие”-то няма какво да говорим, защото то си стана едно падение.

ГЕРБ-СДС в момента са в активна форма в Плевен. Но по-скоро йезуитска, отколкото политическа. Тихомълком чрез свои капии се овладяват общински администрации, областни държавни институции, органи на местната власт. Подготвя се почвата за изборен резултат над 25% и евентуално вземането на 3 мандата, т.е. 3 депутатски места от Плевен. Освен това не е изключено през пролетта на 2025 г. да има нови избори и теренът за тях се подготвя от сега.

ДПС от трета политическа сила в област Плевен, сега ще отстъпят в резултата. Ясно е защо. Ромите в Буковлък изведнъж заобичаха евроатлантическите ценности и сложиха „ново начало” в битието си на избиратели. Помагат им българи с афинитет към политическото номадство. Под знамето на своя водач с „чисто съдебно минало”, може да направят едни 6-7% като резултат.

АПС, другата част от ДПС, носят бремето на своите дерибей. Но в област Плевен водачът на листата им има предимството на личния авторитет и това неизменно ще даде резултат. Твърде вероятно е АПС /Асоциация за права и свободи/ да постигне по-добър резултат от своите съперници.

В едно социолозите са прави – „Възраждане” е във възход. Твърде вероятно е в област Плевен те да надхвърлят 15-те процента от изборите през юни т.г. Защо става така – нека да разсъждават от другите партии. Може да им бъде от полза за следващите избори. Ние само отбелязваме факта.

При така очертаващата се картина, каква ще бъде избирателната активност на 27-ми октомври? Трудно е да се каже. Но едно е сигурно – ще има гарантирани гласове за тогава. Ето как ги описва Елена Гунчева:

• Администрация. Ми те си дължат хляба на съответната партия, която ги е сложила там да папкат и слушкат. Ако случайно дойде друга партия, ще ги изхвърлят от топлата и добре платена ясла /добре платена като рушвети, заплатите не са особено впечатляващи/.
• Семействата на администрацията – ми ко да правят, ще подкрепят родата, пък и те понамазват.
• Корпоративен вот – работодателите са зависими от държавата, съответно от партията, която държи сектора им /не си мислете, че някои ресори не се държат от партии, които официално не са на власт/. Те обясняват на работниците, че ако не гласуват за когото трябва, то повече обществени поръчки или работа няма да видят и ще останат без хляб.
• Бедняшки вот – срещу 100 лева си дават гласа, просто защото са изтрещели от мизерия и беднотия, а и не се интересуват от политика, а само как да си платят сметките. Не разбират, че едното има връзка с другото.
• Партиен вот – твърдите ядра на партиите и родата им, която си представя как отрочето ще стане депутатин и тях ще ги урЕди.
• По убеждение – гласуват малка част заблудени, които се мятат от спасител на спасител, а след избора горчиво се разкайват и жалват в социалните мрежи, как и спасителят излязъл маскара.

Малко са хората, които осъзнават същността на изборите, от кого зависи кои партии да са в парламента и какво всъщност трябва да се направи. По презумпция никой не слуша какво му се казва и обяснява, защото българинът най-добре сам си знае от рождение /край на цитата/.

Няма какво повече да добавим, освен може би това – „избори до дупка”, докато партийната система се нормализира, а малцинството, което „осъзнава същността на изборите”, стане болшинство. Едва тогава гласовете от административен, купен и всякакъв друг вот, ще бъдат излишни за партиите не само в Плевен, но и в страната.