Декларацията за правата на човека и гражданина e била приета от Националното учредително събрание на Франция на 26-ти август 1789 г. Това е най-важният документ на Френската революция, определящ индивидуалните права на човека, създаден от Жилбер дьо Лафайет и Оноре Мирабо
Веднага след изреждането на правата Декларацията утвърждава принципа на националната независимост, която трябва да ги гарантира. Основните права са свободата на мнение и на съвест, особено религиозна, свобода на пресата, сигурността, която също е свързана със свободата, както и правото на собственост.
Най-разгорещени се оказват споровете по отношение на религиозната свобода. През 2003 г. ЮНЕСКО включва Декларацията в регистъра „Световна памет“.
Към днешна нейното значение се отнася не само до Франция, а до целия свят.