На днешната дата, преди 149 години, Бенковски обявява преждевременно началото на Априлското въстание

На 20-ти април 1876 година по стар стил (2 май по нов стил) преждевременно избухва Априлското въстание в Панагюрище, Копривщица, Клисура, Стрелча, а в следващите дни и в Брацигово – 21-ви април, Перущица – 23-ти април, Търновски революционен окръг – 25-ти – 26-ти април. Организаторите целят въставане на цяла България срещу османското робство, продължаващо пет века.

По време на обявяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. (стар стил) в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковатата чета, (ок. 130 души) с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието На 23 април изминава с четата 30 километра между Панагюрище и с. Петрѝч. Близост до селото в местността Сливовка, Бенковски разбива османски башибозук и черкези. На 24 април от Панагюрище пристигат 105 въстаници под командването на Орчо воевода. Общият брой на въстаниците достига 235 човека. Селото е нападнато отново – този път от редовна османска войска – и печели своето второ сражение. Оттук Хвърковатата чета се отправя към Еледжик. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан Далматинеца, е последният им байрактар.

След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, на 2 май Бенковски с чета от 70 души се отправят към Тетевенския балкан. В непрекъснати сражения с турците четата се стопява, а на 7 май е разпусната от воеводата. Заедно със Захари Стоянов, отец Кирил и Стефан Далматинеца се насочва към Тетевен. На 12 май 1876 г. (стар стил; 24 май нов стил), след предателство от страна на дядо Въльо, пада в река Костина, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в “Записки по българските въстания”. Самият автор преживява по чудо организираната им засада.