Наташа Басарова: Всяко нещо правя с душата си, със сърцето си и с много любов

Наташа Басарова е завършила магистратура по „Философия“ и специалност „Психология“във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. От 24 години преподава в ПГ по механоелектротехника – Плевен философски цикъл дисциплини. Същевременно работи и като училищен психолог. Пише поезия и от 5 години е член в Сдружение „Дружество на писателите“-Плевен.

Как философията, поезията и психологията помагат в работата на един учител, отговор на този въпрос потърси Росен Хаджиев.

Г-жо Басарова, с какво е ценен опитът ви като учител, психолог и поетеса?

Изключително ценен е опитът ми. Защото още в първия момент, в който съм стъпила в класната стая, и първия урок, който съм преподала, това е моментът, в който някак си аз съм успяла да формирам респекта и уважението от страна на учениците. И предимството е това, че имам възможност да ги познавам и в учебните часове. Децата ми имат доверие и споделят с мен. Затова съм удовлетворена от работата с младите хора.

От последните няколко години съм член в „Дружество на писателите“- Плевен. Успоредно с това в училището от осем години работя с клуб „Театър в рими“. Изготвяме сценарии за училищни тържества и извънучилищни мероприятия по хумористични сценки и скечове.

Това, което се отдава на мен, са римите. Пиша от ученическите си години и съм публикувала в интернет. В момента е подготвена първата стихосбирка, която е в издателството за предпечат. Тя е с творби на Златка Чардакова /сестра на Наташа Басарова/, б.а./ и мои стихове.

Любовта към литературата я предавам в часовете по философия, защото знаем, че философията е основата на всички останали науки.

От кога се занимавате с поезия и какво Ви вдъхновява?

Любовта ми към поезията  се заражда още в студентските ми години. Първо в полувисшия институт за начални учители в Плевен, после в Университета във Велико Търново и разбира се, като учител.

А за различната тематика, това са моменти и преживявания, мои наблюдения след емоции на мои близки хора и не само близки хора, които са преживяли нещо. Защото аз съм от хората, които са емпативно настроени, които преживяват и вникват в емоциите на другите. А тематиката е различна. Писала съм стихове за любовна лирика, за гражданска и философска тематика.

Какъв е смисълът от вашето участие в „Дружество на писателите“-Плевен?

Това са хора, които са се доказали във времето и които имат изключително много издадена литература. Лалка Павлова е човек, който изключително ценни съвети ми е давал. И Боян Горанов, и Нина Чилянска, която в момента е председател на дружеството, са хора, с които аз работя с удоволствие. С тях направих първата стъпка и получих мотивация за стихосбирката.

Каква ще бъде тематиката на стихотворенията в нея?

Различна е тематиката на стихотворенията. Подбрали сме ги в няколко основни раздела-философска и любовна лирика, гражданска и хумористична тематика. Надявам се до края на месец ноември да излезе стихосбирката.

Кое е общото между философията, психологията и поезията, с които вие се занимавате?

Общото между тези неща е любовта. Всяко нещо, което правя, аз правя с душата си, със сърцето си и с много любов. Обичам работата си в класната стая и никога не съм се отказвала. И трудностите, и предателствата, които съм преодоляла, съм ги постигала с любов. Защото когато даваш любов, ти получаваш любов. Защото няма проблемни и трудни деца. Имам уменията да се справям с проблемите, да ги мотивирам, да ги убеждавам , да ги насочвам в правилната посока.

По същия начин работя и при консултирането като психолог с децата. По същия начин и това, което излиза от мен като творчество, е с много любов. Това се ражда, когато има силно емоционално преживяване. Аз съм емоционален човек,  преживявам нещата и ги изливам на белия лист.

Това, което разтърсва душата и сърцето, то всъщност е и нещото, което провокира читателя, което се харесва на аудиторията, което трогва.

Вашето послание към хората, които ще прочетат стихосбирката ви? Да върнем детското в себе си. Да станем по-човечни, по-добри и по-общуващи. Защото съвременните хора някак си са плахи, загърбват проблемите, не обръщат внимание на околните. А това е нещо, което липсва в тази жива комуникация. Пожелавам на хората здраве и всяко нещо, което правят, да го правят с душата си, със сърцето си и с много любов!